No edit permissions for Bulgarian

ГЛАВА ВТОРА

Възпоминания за Бог Ка

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Когато Видура помоли великия предан Уддхава да разкаже за най-скъпия (Бог Ка), Уддхава не успя да отговори веднага, защото бе обзет от силно вълнение при спомена за Бога.

ТЕКСТ 2: Още като петгодишно дете той бе толкова погълнат от служенето за Бог Ка, че когато сутрин майка му го викаше да закусва, той не искаше да яде.

ТЕКСТ 3: Така още от детството си Уддхава постоянно служеше на Бога и продължи да му служи с неотслабващо желание дори в старостта си. И щом го попитаха за посланието на Бога, той веднага си припомни всичко за него.

ТЕКСТ 4: За миг Уддхава остана мълчалив и застина неподвижно. Той се потопи в нектара на спомените за лотосовите нозе на Бога и изпадна в екстаза на предаността, който с всеки миг ставаше все по-силен и по-силен.

ТЕКСТ 5: Видура видя, че поради пълния екстаз тялото на Уддхава показва всички трансцендентални промени. Уддхава се опитваше да избърше сълзите на раздяла от очите си. Тогава Видура разбра, че Уддхава обича Бога с необятна, всепоглъщаща любов.

ТЕКСТ 6: След известно време великият предан Уддхава се завърна от обителта на Бога отново в света, обитаван от хората, и избърса очи. У него се пробудиха спомените за миналото и в приятно разположение на духа той започна да говори на Видура.

ТЕКСТ 7: Шрӣ Уддхава каза: Скъпи Видура, слънцето на света – Бог Ка – вече залезе и великата змия на времето погълна нашия дом. Какво бих могъл да ти кажа за благоденствието ни?

ТЕКСТ 8: Тази вселена заедно с всичките ѝ планети е най-клета от клетите. А още по-злочести са потомците на династията Яду, защото не разбираха, че Бог Хари е Божествената Личност, както рибите не разпознават луната.

ТЕКСТ 9: Всички дави бяха опитни предани и много добре познаваха човешката психология. Нещо повече, те постоянно съпровождаха Бога и участваха в различните му развлечения. Ала въпреки това те виждаха у него само единния Върховен, който пребивава навсякъде.

ТЕКСТ 10: Думите на хората, които са заблудени от илюзорната енергия на Бога, по никакъв начин не могат да смутят интелигентността на напълно отдалите се души.

ТЕКСТ 11: Бог Шрӣ Ка, който прояви вечната си форма пред очите на всички хора по земята, напусна този свят, като се скри от взора на ония, които бяха неспособни да го видят (в истинския му вид), защото не извършваха нужните отречения.

ТЕКСТ 12: Богът се появи в тленния свят чрез вътрешната си енергия йога-м. Той дойде във вечната си форма, която идеално подхожда за забавленията му. Неговите игри възхитиха всички, дори тези, които се гордееха със собствените си достойнства, в това число и самия Бог във формата му на господар на Вайкуха. Затова неговото (на Шрӣ Ка) трансцендентално тяло е скъпоценност на скъпоценностите.

ТЕКСТ 13: Всички полубогове от висшите, низшите и средните планетарни системи на вселената се събраха при олтара на жертвоприношението рджасӯя, извършвано от Махрджа Юдхихира. Когато съзряха прекрасните черти на Бог Ка, всички си помислиха, че Той е най-изкусното творение на Брахм, създателя на човешките същества.

ТЕКСТ 14: След забавленията, изпълнени със смях, шеги и закачливи погледи, девойките на Враджа изпитваха изгаряща болка, когато Ка ги напускаше. Те го проследяваха с поглед и оставаха вцепенени, без да могат да довършат домашните си дела.

ТЕКСТ 15: Върховният Бог, всемилостивият повелител и на духовните, и на материалните творения, е нероден, но когато се създадат конфликти между умиротворените му отдадени и хората, овладени от материалните гуи на природата, Той се ражда, сякаш огън, и заедно с него идва и махат-таттва.

ТЕКСТ 16: Когато мисля за Бог Ка – как въпреки че е нероден, се роди в затвора от Васудева, как, лишен от покровителството на баща си, се озова във Враджа и остана да живее там скрит, защото се боеше от врага, и как, макар да е безкрайно могъщ, избяга от Матхур като страхливец – всички тези случки ме объркват и ме карат да страдам.

ТЕКСТ 17: Бог Ка молеше родителите си да им простят (на тях, Ка и Баларма), задето не можаха да служат в нозете им, понеже, гонени от страха си пред Каса, се озоваха далеч от дома. „Майко! Татко! – нареждаше Той. – Моля ви, простете ни, че не можахме да ви служим“. Тези постъпки на Бога карат сърцето ми да се къса от болка.

ТЕКСТ 18: Кой би могъл да забрави праха от лотосовите му нозе, ако е вдъхнал мириса му поне веднъж? С едно движение на веждите си Ка нанесе смъртоносен удар на всички, които обременяваха Земята.

ТЕКСТ 19: Ти сам видя как царят на Чеди (Шишупла) постигна целта на йога, въпреки че ненавиждаше Бог Ка. Дори истинските йогӣ се стремят към подобен успех и затова извършват различните си упражнения. Кой е в състояние да понесе раздялата с него?

ТЕКСТ 20: А другите, които се сражаваха на бойното поле Курукетра, бяха пречистени от безмилостните стрели на Арджуна и като съзерцаваха лотосовото лице на Ка, което е радост за очите, достигнаха обителта на Бога.

ТЕКСТ 21: Бог Шрӣ Ка е повелител на всички триединства и независим върховен господар на всички богатства. Вечните пазители на реда в творението го обожават, като му предлагат жертвени предмети и скланят милионите си шлемове в неговите нозе.

ТЕКСТ 22: О, Видура, тогава може ли нас, неговите слуги, да не ни боли, когато си спомняме как Той (Бог Ка) стоеше пред седналия на трона цар Уграсена и му даваше обяснения с думите: „О, господарю мой, моля те да изслушаш това, което ще ти кажа“.

ТЕКСТ 23: Уви, нима ще намеря покровител, по-милостив от този, който отреди на вероломната демоница (Пӯтан) позицията на майка, въпреки че тя намаза гръдта си със смъртоносна отрова и му даде да суче.

ТЕКСТ 24: Аз мисля, че демоните, които ненавиждат Бога, са в по-добро положение от преданите, защото докато се сражават с него, погълнати от ненавистни мисли, те го виждат пред себе си, носен на гърба на Гаруа, сина на Тркя (Кашяпа), и в ръка със смъртоносния си диск.

ТЕКСТ 25: Божествената Личност, Бог Шрӣ Ка, когото Брахм помоли да донесе благоденствие на Земята, бе заченат от Васудева и се роди от утробата на неговата съпруга Девакӣ в затвора на царя на Бходжа.

ТЕКСТ 26: След това баща му го отведе в пасищата на Махрджа Нанда, защото се страхуваше от Каса, и като скрит тлеещ огън Той остана да живее там единайсет години заедно с по-големия си брат Баладева.

ТЕКСТ 27: В детството си всемогъщият Бог, заобиколен от пастирчета и телета, бродеше по бреговете на река Ямун и минаваше през гъсти храсталаци и градини, изпълнени с чуруликането на сладкопойни птици.

ТЕКСТ 28: Само жителите на Вндвана можеха да виждат Бога в неговите детски игри. Досущ като обикновено дете, Той ту плачеше, ту започваше да се смее и тогава приличаше на малко лъвче.

ТЕКСТ 29: Докато пасеше хубавите бикове, Богът – извор на щастието и процъфтяването – свиреше на флейта и така окриляше сърцата на верните си спътници, пастирчетата.

ТЕКСТ 30: Каса, царят на Бходжа, събра велики магьосници, които можеха да приемат всякаква форма, и един след друг ги изпращаше при Ка, за да го убият. Ала по време на забавленията си Богът ги унищожаваше с лекотата, с която малкото дете чупи играчките си.

ТЕКСТ 31: Жителите на Вндвана изпаднаха в беда и не знаеха какво да сторят, когато предводителят на влечугите (Клия) отрови част от река Ямун. Тогава Богът скочи във водата, наказа царя на змиите и го прогони оттам. Когато излезе на брега, Той даде на кравите да пият и всички се убедиха, че водата отново е чиста.

ТЕКСТ 32: Върховният Бог, Ка, искаше да използва огромните богатства на Махрджа Нанда за обожание на кравите и едновременно с това да даде урок на небесния цар Индра. Затова Той посъветва баща си да извърши с помощта на учените брхмаи обред за обожание на „го“ – пасищата и кравите.

ТЕКСТ 33: О, мъдри Видура, заради накърнената си чест цар Индра изля над Вндвана неспирни порои и жителите на Враджа, земята на кравите, изпаднаха в тежка беда. Но милостивият Бог Ка ги спаси от опасността, като издигна над тях хълма Говардхана и в забавлението си го използва вместо чадър.

ТЕКСТ 34: В третото от годишните времена Богът се наслаждава на прекрасни жени, като украсяваше техния хоровод със собствената си красота и ги пленяваше с вълшебните звуци на песните си, които се носеха в озарената от лунната светлина есенна нощ.

« Previous Next »