ТЕКСТ 22
тат тася каикарям ала бхтн но
виглпаятй ага яд уграсенам
тихан ниаа парамехи-дхийе
нябодхаяд дева нидхрайети
тат – следователно; тася – негово; каикарям – служене; алам – разбира се; бхтн – слугите; на – нас; виглпаяти – причинява болка; ага – о, Видура; ят – доколкото; уграсенам – на цар Уграсена; тихан – седнал; ниаам – чакащ го; парамехи-дхийе – на царския трон; нябодхаят – даваше обяснения; дева – с обръщението „господарю мой“; нидхрая – моля те да изслушаш; ити – така.
О, Видура, тогава може ли нас, неговите слуги, да не ни боли, когато си спомняме как Той (Бог Ка) стоеше пред седналия на трона цар Уграсена и му даваше обяснения с думите: „О, господарю мой, моля те да изслушаш това, което ще ти кажа“.
Учтивостта на Бог Ка към „по-старшите“ от него – баща му, дядо му и по-големия му брат, – милото му отношение към тези, които играели ролята на негови съпруги, приятели и връстници, детското му поведение пред майка Яшод и неговите лудории с младите му приятелки не могат да заблудят един чист предан като Уддхава. Но ония, които не са негови предани, се озадачават от поведението на Бога, който действал сякаш обикновено човешко същество. В Бхагавад-гӣт (9.11) самият Бог обяснява причината за объркването им:
аваджнанти м мӯх
мнуӣ танум шритам
пара бхвам аджнанто
мама бхӯта-махешварам
Хората с бедни познания се стремят да омаловажат Божествената Личност, Бог Ка, без да знаят възвишената му позиция на Господар на всичко съществуващо. В Бхагавад-гӣт Богът много ясно описва своето положение, но демоничните учени-атеисти, които изучават това велико произведение, изцеждат от него такива значения, каквито са им удобни, и заблуждават нещастните си последователи, като им внушават същите идеи. Тези окаяни хора вадят цитати от великата книга на знанието и ги превръщат в лозунги, а в същото време не могат да проумеят, че Богът е Върховна Божествена Личност. Чистите предани като Уддхава никога не се подвеждат по догадките на подобни интерпретатори атеисти.