ТЕКСТ 29
т кваач-чарамбходж
мада-вихвала-лочанм
кчӣ-калпа-виласад-
дукӯла-ччханна-родхасам
тм – това тяло; кваат – със звънтящи гривни на нозете; чараа-амбходжм – с лотосови нозе; мада – от опиянение; вихвала – преизпълнени; лочанм – с очи; кчӣ-калпа – с пояс от златни украшения; виласат – блестящи; дукӯла – с тънък плат; чханна – обгърнати; родхасам – бедра.
Оставеното от Брахм тяло прие формата на вечерния здрач – времето, в което се срещат денят и нощта и което разпалва страст у живите същества. Страстни по природа, изцяло управлявани от елемента раджас, асурите взеха здрача за млада девойка с лотосови нозе, украсени от гривни, които нежно звънят, с очи широко разтворени от опиянение и бедра, обгърнати от тънък ефирен плат, пристегнат с блестящ пояс.
Както ранното утро е време, благоприятно за духовно развитие, така вечерният здрач, който бележи началото на нощта, е време на страстта. По правило демоничните хора са много привързани към сексуалните удоволствия и затова с нетърпение чакат настъпването на вечерта. Демоните взели настъпващия вечерен здрач за красива жена и един през друг се нахвърлили да я ухажват. Здрачът им се струвал като приказна красавица със звънтящи гривни на нозете, с талия, пристегната от златен колан, и пищна гръд – и целият този образ възникнал във въображението им, тъй като те били обладани от силно желание да удовлетворят похотта си.