ТЕКСТ 41
джагхус тад-вис т
джмбхакх тану прабхо
нидрм индрия-викледо
я бхӯтеу дшяте
йеноччхин дхараянти
там унмда прачакате
джагху – сграбчиха; тат-висм – захвърлено от него; тм – това; джмбхаа-кхм – познато като прозявка; танум – тялото; прабхо – на Брахм; нидрм – сън; индрия-викледа – слюноотделяне; я – с което; бхӯтеу – сред живите същества; дшяте – се наблюдава; йена – с което; уччхин – изцапан с изпражнения и урина; дхараянти – объркват; там – тази; унмдам – лудост; прачакате – се нарича.
Духовете и призраците сграбчиха тялото, захвърлено от създателя на живите същества, Брахм, което се състоеше от прозявката му. Това тяло е познато и като съня, предизвикващ слюноотделяне. Злите духове и призраците нападат хора, които се намират в нечисто състояние, и когато обладаят някой човек, за него се казва, че е полудял.
Човек полудява или бива обладан от духове, когато е в нечисто състояние. Тук ясно се казва, че когато някой спи дълбоко и от устата му се стича слюнка, духовете бързо се възползват от нечистото му състояние и обсебват тялото му. С други думи, хората, които по време на сън отделят слюнка, са нечисти и се превръщат в свърталище на духове или полудяват.