ТЕКСТ 19
ека свая са джагата сиска-
двитӣятманн адхи-йогамя
сджасй ада пси пунар грасиясе
ятхора-нбхир бхагаван сва-шактибхи
ека – един; сваям – Ти; сан – бивайки; джагата – вселените; сиска – желаейки да създадеш; адвитӣя – единствен; тман – в самия себе си; адхи – управлявайки; йога-мя – чрез йога-м; сджаси – Ти създаваш; ада – тези вселени; пси – Ти поддържаш; пуна – отново; грасиясе – оттегляш; ятх – като; ӯра-нбхи – паяк; бхагаван – о, Господи; сва-шактибхи – със собствената си енергия.
О, Господи, Ти сам създаваш всички вселени. О, Божествена Личност, както паякът чрез собствената си енергия създава паяжината и после пак я разваля, така, желаейки да създадеш вселените, Ти ги сътворяваш, поддържаш съществуването им и после отново ги унищожаваш чрез енергиите си, които са подчинени на втората Ти енергия, наречена йога-м.
В тази строфа има две важни думи, които опровергават теорията на имперсоналистите, че всичко съществуващо е Бог. Тук Кардама казва: „О, Божествена Личност, о, Господи, Ти си единствен, но притежаваш многообразни енергии“. Заслужава внимание и примерът с паяка. Паякът е индивидуално живо същество и чрез енергията си създава паяжина, играе си с нея и когато пожелае, я разваля и слага край на играта. Когато от слюнката си създава паяжината, той не загубва своята индивидуалност. По същия начин създаването и поддържането на света с помощта на материалната или духовната енергия не отнема личностната природа на твореца. Молитвата тук сама по себе си предполага, че Богът притежава съзнание и може да чува молитвите на предания и да изпълнява желанията му. Затова Той се нарича сач-чид-нанда-виграха – форма, изпълнена с блаженство, знание и вечност.