ТЕКСТ 41
матта-двиджа-гааир гхуа
матта-бхрамара-вибхрамам
матта-бархи-наопам
хваян-матта-кокилам
матта – ликуващи; двиджа – птици; гааи – на ята; гхуам – ехтеше; матта – опиянени; бхрамара – пчели; вибхрамам – кръжаха; матта – обезумели; бархи – пауни; наа – на танцьорите; опам – гордост; хваят – викайки се една друга; матта – весели; кокилам – кукувици.
Околността ехтеше от трелите на ликуващите птици. Навсякъде кръжаха опиянени пчели, обезумели пауни гордо танцуваха, а веселите кукувици се викаха една друга.
Тук се описва красотата на вълшебните звуци, които се разнасяли по бреговете на езерото Бинду-саровара. Черните пчели пиели мед и в опиянението си жужали като обезумели. Щастливите пауни танцували досущ като актьори, а веселите кукувици с нежен глас викали възлюбените си.