No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 51

йо 'ркендв-агнӣндра-в’н
яма-дхарма-прачетасм
рӯпи стхна дхатсе
тасмаи шукля те нама

я – ти, който; арка – на Слънцето; инду – на Луната; агни – на Агни, бога на огъня; индра – на Индра, бога на небесата; в’нм – на Вю, бога на вятъра; яма – на Яма, бога съдник; дхарма – на Дхарма, бога на религията; прачетасм – и на Варуа, бога на водите; рӯпи – формите; стхне – когато е необходимо; дхатсе – ти приемаш; тасмаи – на него; шукля – на Бог Виу; те – на теб; нама – почитания.

Когато е необходимо, ти приемаш ролята на бога на Слънцето, на бога на Луната, на Агни – бога на огъня, на Индра – господаря на рая, на Вю – бога на вятъра, на Яма – бога съдник, на Дхарма – покровителя на религията, и на Варуа, който управлява водите. Отдавам цялата си почит на теб, защото ти всъщност си самият Бог Виу!

Тъй като мъдрецът Кардама бил брхмаа, а Свямбхува бил катрия, мъдрецът не трябвало да отдава почит на царя, защото общественото му положение било по-висше от това на царя. Но въпреки това той изразил почитта си към Свямбхува Ману, защото, в качеството си на цар и император, Ману бил представител на Върховния Бог. Върховният Бог винаги трябва да бъде почитан, независимо дали човек е брхмаа, катрия или шӯдра. Като представител на Върховния Бог, царят заслужавал уважението и почитта на всички.

« Previous Next »