ТЕКСТ 56
атхпи пччхе тв вӣра
яд-артха твам ихгата
тад вая нирвялӣкена
пратипадмахе хд
атха апи – въпреки всичко това; пччхе – аз питам; твм – теб; вӣра – о, доблестни царю; ят-артхам – целта; твам – ти; иха – тук; гата – си дошъл; тат – това; ваям – ние; нирвялӣкена – безпрекословно; пратипадмахе – ще изпълним; хд – от цялото си сърце.
Но въпреки всичко това, позволи ми да те попитам, о, доблестни царю, каква е целта на твоето идване тук? Каквато и да е волята ти, ние безпрекословно ще я изпълним.
Когато отива в дома на приятеля си, човек прави това с някаква определена цел. Кардама Муни разбирал, че великият цар Свямбхува, въпреки че обхождал владенията си, не би дошъл в неговата отшелническа обител, без да има конкретна цел. Затова се приготвил да изпълни желанието на царя. В древността било прието и мъдреците да отиват при царете, и царете да посещават мъдреците в техните обители. И двете страни с радост били готови да изпълнят желанията на госта си. Подобни взаимоотношения се наричат бхакти-кря. Има една строфа, която много хубаво описва взаимноизгодните отношения между брхмаите и катриите (катра двиджатвам). Катрам означава „царско съсловие“, а двиджатвам – „браминско съсловие“. Тези две съсловия си сътрудничели в името на общите си интереси. Царското съсловие закриляло брхмаите, за да могат да се грижат за духовното развитие на обществото, а брхмаите давали на царете мъдри наставления за това, какво да се направи, така че държавата и поданиците постепенно да постигнат духовно съвършенство.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Разговорът между Ману и Кардама“.