No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

тат пратӣччха двиджгрйем
шраддхайопахт ма
сарвтманнурӯп те
гхамедхиу кармасу

тат – затова; пратӣччха – моля те, приеми; двиджа-агря – о, най-достойни сред брхмаите; имм – нея; шраддха – с вяра; упахтм – предложена като дар; ма – от мен; сарва-тман – във всяко отношение; анурӯпм – достойна; те – за теб; гха-медхиу – в семейните; кармасу – задължения.

Затова те моля да я приемеш, о, най-велики сред брхмаите. Аз ти давам дъщеря си с дълбока вяра, че тя във всяко отношение е достойна да ти бъде съпруга и да поеме върху себе си грижите за семейството.

Думите гхамедхиу кармасу означават „в семейните задължения“. Тук е използвана и друга дума: сарвтманнурӯпм. Смисълът ѝ е, че съпругата трябва не само да подхожда на съпруга си по възраст, характер и качества, но и да му помага в задълженията му на семеен. Дългът на семейния мъж е не да се наслаждава на сетивни удоволствия, а живеейки с жената и децата си, да напредва духовно. Човек, който не прави това, не е глава на семейство, а гхамедхӣ. На санскрит семейният човек се нарича или гхастха, или гхамедхӣ. Този, който е гхастха, принадлежи към един от шрамите, т.е. степените в духовния живот, докато гхамедхӣ е човек, водещ семеен живот само за да удовлетворява сетивата си. Един гхамедхӣ гледа на съпругата си като на източник на сетивно наслаждение, докато за един гхастха добрата съпруга е надежден помощник в духовния живот. Дългът на съпругата е да се грижи за домакинството и никога да не се стреми към превъзходство над съпруга си. Жената е призвана да помага на мъжа си, но ако двамата не си подхождат по възраст, характер и качества, тя няма да може да изпълни този свой дълг.

« Previous Next »