No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 57

сха бхагавато нӯна
вачит мя дхам
ят тв вимуктида прпя
на мумукея бандхант

с – същата тази личност; ахам – аз съм; бхагавата – на Бога; нӯнам – несъмнено; вачит – измамена; мя – от заблуждаващата енергия; дхам – твърдо; ят – защото; твм – ти; вимукти-дам – който дава освобождение; прпя – постигнала; на мумукея – не търсех освобождение; бандхант – от материалното робство.

Господарю мой, виждам, че непреодолимата илюзорна енергия на Върховната Божествена Личност постоянно ме е мамила, защото въпреки че имах възможност за общуване с теб, което дарява освобождение от материалното робство, аз не се стремях към такова освобождение.

Разумният човек трябва да използва всички шансове, с които разполага. Първият такъв шанс е раждането в човешко тяло, а вторият – раждането в семейство, в което се култивира духовно знание. Тези две възможности се постигат изключително рядко. Ала въпреки това най-ценна възможност си остава общуването със свята личност. Девахӯти съзнавала, че е дъщеря на император. Тя била достатъчно образована и културна и освен това получила за съпруг Кардама Муни, който бил свята личност и велик йогӣ. Но Девахӯти разбирала също, че ако не се освободи от плена на материалната природа, това със сигурност означава, че непреодолимата илюзорна енергия я е измамила. Всъщност материалната енергия мами всички. Хората не разбират какво правят, когато я обожават за материални блага в образа ѝ на богинята Клӣ или Дург. „Майко, дай ми голямо богатство, добра жена, слава, победа“ – молят я те. Но не знаят, че М, или Дург, постоянно ги мами. Материалните постижения не са никакви постижения, защото когато човек получава материални дарове, той затъва все по-дълбоко в илюзията, заплита се все повече в мрежите на материалното робство и губи всякакъв шанс за освобождение. Човек трябва да бъде достатъчно разумен, за да знае как да използва материалните придобивки за постигане на духовно себепознание. Методът за това се нарича карма йога или гна йога. Всичко, което имаме, трябва да използваме в служене на Върховната Личност. Бхагавад-гӣт препоръчва: сва-карма там абхярчя – човек трябва да обожава Върховната Божествена Личност, като използва за тази цел всичко, с което разполага. Съществуват най-различни форми на служене на Върховния Бог, така че всеки има възможност да служи на Бога според способностите си.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена Скръбта на Девахӯти“.

« Previous