ТЕКСТ 33
пара прадхна пуруа махнта
кла кави три-вта лока-плам
тмнубхӯтнугата-прапача
сваччханда-шакти капила прападйе
парам – трансцендентална; прадхнам – върховна; пуруам – личност; махнтам – която е източник на материалния свят; клам – която е времето; кавим – всезнаеща; три-втам – трите гуи на материалната природа; лока-плам – която поддържа всички вселени; тма – в себе си; анубхӯтя – чрез вътрешна енергия; анугата – разрушено; прапачам – чието материално проявление; сва-чханда – независимо; шактим – която е могъща; капилам – на Бог Капила; прападйе – аз се отдавам.
Отдавам се на Върховната Божествена Личност, приела образа на Капила, която е независима в могъществото си и е трансцендентална; на Върховната Личност, която е повелител на съвкупната материя и на времето; на всезнаещия, който поддържа съществуването на всички вселени, подвластни на трите гуи на материалната природа, и който поглъща материалните проявления след унищожението им.
Когато нарича сина си Капила Муни парам, Кардама Муни има предвид шестте достояния на Бога – богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Думата парам е употребена и в началото на Шрӣмад Бхгаватам, в словосъчетанието пара сатям, което посочва „суммум бонум“, Върховната Божествена Личност. Значението на думата парам се разкрива по-пълно от следващата дума, прадхнам, която означава „главата, началото, източникът на всичко“, или сарва-краа-краам – „причината на всички причини“. Върховната Божествена Личност не е безформена. Богът е пуруа, т.е. наслаждаващият се и изначалната личност. Той е елементът време и е всезнаещ. Той знае всичко – миналото, настоящето и бъдещето, – както се утвърждава в Бхагавад-гӣт, където Богът казва: „Аз зная всичко – настоящето, миналото и бъдещето – във всяко кътче на вселената“. Материалният свят, който е под властта на трите гуи на природата, също е проявление на неговата енергия. Парся шактир вивидхаива шрӯяте – всичко, което виждаме, е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога (Шветшватара Упаниад, 6.8). Парася брахмаа шактис татхедам акхила джагат – се казва във Виу Пура. Ние знаем, че всичко около нас е резултат от взаимодействието на трите гуи на материалната природа, но всъщност всичко е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога. Лока-плам – Той е действителният хранител на живите същества. Нитьо-нитнм – Той е главният сред всичките живи същества; Той е един, но обезпечава съществуването на безброй много живи същества. Богът се грижи за поддържането на всички живи същества, но самият Той не се нуждае от ничия поддръжка и грижи. Така се проявява неговата сваччханда-шакти – Той не зависи от никого и от нищо. Човек може да нарича себе си независим, но в действителност винаги зависи от някого другиго. Божествената Личност обаче е абсолютна. Няма никой, който да е равен на Бога или да го превъзхожда.
Капила Муни се появил в този свят в ролята на син на Кардама Муни, но тъй като бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, Кардама Муни отдал смирените си поклони и му се подчинил напълно. В тази строфа е употребена и една друга дума, която е много важна: тмнубхӯтнугата-прапачам. Богът идва в материалния свят в образа на Капила, Рма, Нсиха или Варха, но всички форми, които приема, са проявления на личната му вътрешна енергия. Те не са изградени от материална енергия. Обикновените живи същества, които идват в материалния свят, получават тела, създадени от материалната енергия, но когато в материалния свят идва самият Ка, негова експанзия или частично проявление на някоя негова експанзия, техните тела не са материални, въпреки че изглеждат такива. Тялото на Бога винаги е трансцендентално. Но глупаците и негодниците, наречени мӯха, смятат Бога за подобен от тях и затова му се подиграват. Тъй като не са в състояние да разберат Ка, те отказват да го приемат за Върховна Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт Ка казва: аваджнанти м мӯх – „негодниците и глупаците ми се присмиват“. Когато Богът се появява в една или друга форма, това не означава, че Той приема форма с помощта на материалната енергия. Той всъщност проявява своята духовна форма, в която съществува в духовната си обител.