ТЕКСТ 45
всудеве бхагавати
сарва-гйе пратяг-тмани
пареа бхакти-бхвена
лабдхтм мукта-бандхана
всудеве – на Всудева; бхагавати – Божествената Личност; сарва-гйе – всезнаещ; пратяк-тмани – Свръхдушата у всеки; пареа – трансцендентален; бхакти-бхвена – чрез предано служене; лабдха-тм – постигнал истинската си същност; мукта-бандхана – освободен от материално робство.
Така той се освободи от обусловения живот и постигна истинската си същност в трансценденталното предано служене за Божествената Личност, Всудева, всезнаещата Свръхдуша, която се намира у всекиго.
Като се занимава с трансцендентално предано служене за Бога, човек разбира, че е индивидуална душа, чиято истинска природа е да бъде вечен слуга на Върховния Бог Всудева. Да се постигне себепознание, не означава индивидуалната душа да стане равна на Върховната Душа, тъй като и двете имат духовна природа. Индивидуалната душа е склонна да попада в обусловено състояние, докато Върховната Душа никога не може да бъде обусловена. Когато обусловената душа осъзнае, че е подчинена на Върховната Душа, тя достига равнището лабдхтм, себепознание, или мукта-бандхана, освобождение от материалните замърсявания. Материалните замърсявания остават дотогава, докато човек се мисли за равен или еднакъв с Върховния Бог. Тези представи са последният капан на м. М винаги упражнява въздействието си върху обусловената душа. Ако човек продължава да мисли, че е равен на Върховния Бог дори след като е посветил много години на медитация и философски размишления, това означава, че си остава под влиянието на м, пленник на последния ѝ капан.
В тази строфа особено важна е думата пареа. Пара означава „трансцендентален, недокоснат от материалните замърсявания“. Когато човек напълно съзнава, че е вечен слуга на Бога, съзнанието му се нарича пар бхакти. Но ако той продължава да се отъждествява с материални неща и се занимава с предано служене заради постигането на една или друга материална цел, служенето му се отнася към категорията виддх бхакти, замърсена бхакти. Човек може да постигне истинско освобождение, като изпълнява единствено пар бхакти.
Тук е употребена и думата сарва-гйе. Свръхдушата, която се намира в сърцето ни, е всезнаеща. Тя знае всичко. Когато сменям тялото си, аз мога да забравя онова, което съм вършил в предишния си живот, но Върховният Бог, намиращ се в сърцето ми в образа на Парамтм, помни всичко и по този начин аз получавам резултатите от миналата си карма, т.е. от дейностите, които съм вършил в миналото. Аз може и да не си спомням, но Богът ми дава цялото страдание и цялото наслаждение, което съм заслужил с лошите и с добрите си дела в миналия си живот. Човек не бива да мисли, че като забрави за постъпките си от миналото, се освобождава от отговорността, която носи за тях. Той ще трябва да се разплаща за всичко, което е вършил, а какви да бъдат последствията, решава Свръхдушата, свидетел на всичките ни деяния.