ТЕКСТ 16

Страхът от смъртта се дължи на лъжливото его на живото същество, което го кара да се отъждествява с материалното тяло. Всеки се бои от смъртта. В действителност душата е безсмъртна, но когато живото същество започне да се отъждествява с тялото, у него възниква страхът от смъртта. В Шрӣмад Бхгаватам (11.2.37) се казва: бхая двитӣбхинивеата ст. Думата двитӣя се отнася до материята, която произтича от духа. Тъй като е породена от него, тя е вторично проявление на духа. Както изброените по-горе материални елементи са творение на Върховния Бог, или Върховния Дух, така тялото е продукт на душата. Затова материалното тяло се нарича двитӣя, „второ“. Всеки, който се е съсредоточил върху този вторичен елемент, върху вторичното проявление на духа, се страхува от смъртта. А когато човек е напълно убеден, че е различен от тялото, той не се бои от смъртта, защото душата никога не умира.

Ако душата извършва духовните дейности на преданото служене, тя се издига над равнището на раждането и смъртта. Нейно следващо състояние е пълното духовно освобождение от материалното тяло. Страхът от смъртта е резултат от действието на кла, или фактора време, който олицетворява властта на Върховната Божествена Личност. С други думи, времето е силата, която унищожава всичко. Всичко създадено е обречено на унищожение и тази функция се изпълнява от времето. Времето е представител на Бога и ни напомня, че трябва да се предадем на Върховния. В образа на времето Богът говори на всяка обусловена душа. В Бхагавад-гӣт Той казва, че който му се отдаде, повече няма да се ражда и да умира. Затова трябва да гледаме на фактора време като на Върховната Божествена Личност, изправила се пред нас. Следващата строфа дава още обяснения по този въпрос.