ТЕКСТ 18
анта пуруа-рӯпеа
кла-рӯпеа йо бахи
саманветй еа саттвн
бхагавн тма-мя
анта – вътре във; пуруа-рӯпеа – под формата на Свръхдушата; кла-рӯпеа – под формата на времето; я – този, който; бахи – извън; саманвети – съществува; еа – Той; саттвнм – на всички живи същества; бхагавн – Върховната Божествена Личност; тма-мя – чрез енергиите си.
Като проявява енергиите си, Върховната Божествена Личност съединява различните елементи, намирайки се вътре в тях под формата на Свръхдуша, а извън тях – под формата на времето.
Тук се казва, че Върховната Божествена Личност пребивава в сърцето на живото същество в образа на Свръхдуша. За това се говори и в Бхагавад-гӣт: Свръхдушата се намира до индивидуалната душа в ролята на свидетел. Същото се потвърждава и на други места във ведическата литература: на дървото на тялото седят две птици – едната кълве плодовете му, а другата наблюдава нейните действия. В Бхагавад-гӣт (13.23) тази пуруа, или Парамтм, която живее в тялото на индивидуалната душа, е наречена упадра, свидетел, и анумант, позволител (този, който санкционира действията на индивидуалната душа). Обусловената душа получава от външната енергия на Върховния Бог определено тяло, в което се наслаждава и страда. Но върховното живо същество, Парамтм, се различава от обусловената душа. В Бхагавад-гӣт то е наречено махешвара, Върховен Бог. То е Парамтм, а не джӣвтм. Парамтм е Свръхдушата, която стои до обусловената душа и санкционира действията ѝ. Обусловената душа идва в материалния свят, за да господства над материалната природа. Но тъй като живото същество не може да направи нищо без разрешението на Върховния Бог, Богът винаги живее заедно с джӣвата, индивидуалната душа, като наблюдател и съдник. Освен това Той е бхокт – Той снабдява обусловената душа с всичко необходимо и поддържа съществуването ѝ.
По природа живите същества са неотделими частици от Върховната Божествена Личност и затова Богът се отнася към тях с огромна любов. За съжаление, когато е заблудено от външната енергия, живото същество забравя вечните си взаимоотношения с Бога, но щом осъзнае естествената си позиция, то постига освобождение. Нищожната независимост на обусловеното същество намира израз в това, че то заема междинно положение. Ако иска, живото същество може да забрави Върховната Божествена Личност и да дойде в материалния свят, където, подтиквано от лъжливото его, ще се опитва да господства над материалната природа, а ако иска, може да се обърне към Бога и да му служи. Индивидуалното живо същество притежава тази свобода да избира. Когато обърне лице към Бога, обусловеното му съществуване свършва и то постига целта на живота, а когато злоупотребява с независимостта си, попада в материалния свят. Но Богът е толкова милостив, че в образа си на Свръхдуша винаги стои до обусловената душа. Той не прави това, за да изпитва наслажденията и страданията на материалното тяло. Той стои до джӣвата само за да наблюдава и санкционира постъпките ѝ, така че тя да получи всички резултати от дейностите си – и добрите, и лошите.
Извън тялото на обусловената душа Върховната Божествена Личност се намира под формата на фактора време. Според философската система скхя материалният свят се състои от двайсет и пет елемента. Двайсет и четирите вече бяха описани, а двайсет и петият елемент е факторът време. Някои вещи философи включват към тези елементи и Свръхдушата, като я смятат за двайсет и шести елемент.