ТЕКСТ 2
гна нишреясртхя
пуруастма-даршанам
яд хур варайе тат те
хдая-грантхи-бхеданам
гнам – знание; нишреяса-артхя – необходимо за постигането на висшето съвършенство; пуруася – на човек; тма-даршанам – себепознание; ят – което; ху – те казаха; варайе – ще обясня; тат – това; те – на теб; хдая – в сърцето; грантхи – възлите; бхеданам – разсича.
Знанието е най-висшето съвършенство на себепознанието. Затова Аз ще ти открия това знание, разсичащо възлите на привързаността към материалния свят.
Казва се, че като разбере чистата душа, т.е. като постигне себепознание, човек се освобождава от материалните привързаности. Знанието му дава възможност да постигне висшето съвършенство на живота и да види своето истинско аз. Това се потвърждава в Шветшватара Упаниад (3.8): там ева видитвти-мтюм ети – като разбере духовната си природа, т.е. като види истинското си аз, човек се освобождава от материалното робство. Във ведическата литература се описват различни начини, по които човек може да види истинското си аз. Бхгаватам на свой ред потвърждава, че човек трябва да види истинското си аз и да узнае природата си (пуруася тма-даршанам). Капиладева обяснява на майка си, че това „виждане“ може да се постигне, когато човек слуша истински авторитет. Самият Капиладева е най-висшият авторитет, защото Той е Божествената Личност. Следователно ако човек приема неговите обяснения такива, каквито са, без да ги тълкува посвоему, той ще може да види своята същност.
В беседите си със Сантана Госвмӣ Бог Чайтаня му обяснил какво е истинското, изначално положение на индивидуалното същество. Той казал направо, че всяка индивидуална душа е вечен слуга на Ка. Джӣвера 'сварӯпа' хая – кера 'нитя-дса' – всяка индивидуална душа е вечен слуга. Този, който е осъзнал, че е неотделима частица от Върховната Душа и вечната му позиция е да служи на Върховния Бог, постига себепознание. Осъзнал по такъв начин истинското си аз, той разсича възела на материалните привързаности (хдая-грантхи-бхеданам). Под въздействието на лъжливото его, т.е. на измамното отъждествяване с тялото и материалния свят, живото същество попада в капана на м, но щом осъзнае качественото си духовно тъждество с Върховния Бог и разбере, че е вечен слуга на Върховния, то постига тма-даршанам и хдая-грантхи-бхеданам – равнището на себепознанието. Когато разсече възела на привързаността си към материалния свят, човек придобива истинско знание. тма-даршанам означава да видиш себе чрез знанието. Когато чрез постигането на истинско знание човек се освободи от лъжливото его, той започва да вижда истинското си аз, а това е най-висшата цел на човешкия живот. Така душата се откъсва от плена на двайсет и четирите елемента на материалната природа. Практическото приложение на аналитичния философски процес скхя се нарича знание и себесъзерцание.