ТЕКСТ 3

Тук е казано, че Върховната Божествена Личност няма начало. Богът е пуруа, Върховният Дух. Пуруа означава „личност“. Хората около нас също са личности, но те имат начало. Това означава, че някога са се родили и животът им води началото си от този определен момент във времето. Но Богът тук е наречен анди, нямащ начало. Ако разпитаме всички хора, ще открием, че всеки от тях има начало. Когато открием онази личност, която няма начало, пред нас ще е Върховната Личност. Такова е определението, дадено в Брахма сахит: ӣшвара парама ка – Върховната Божествена Личност е Ка, върховният повелител. Той самият няма начало, но е началото на всички останали. Това е определението, което откриваме във всички ведически произведения.

Тук Богът е наречен също душа, или дух. Но какво е духът? Духът е това, с което е проникнато всичко. Брахман означава „велик“. Неговото величие може да се усети навсякъде. А какво е това величие? Това е съзнанието. Ние знаем какво е съзнанието, защото с него е проникнато цялото ни тяло. С всяка фибра на тялото си можем да почувстваме присъствието му. Освен съзнание, има и свръхсъзнание. Това твърдение можем да онагледим, като вземем за пример малката светлинка и светлината на слънцето. Слънчевата светлина се вижда навсякъде – и в стаята, и в небето, – а малката светлинка може да бъде видяна само на ограничено разстояние. По аналогичен начин присъствието на нашето съзнание може да се почувства само в границите на собственото ни тяло, докато свръхсъзнанието, или присъствието на Бога, се чувства навсякъде. Във формата на енергията си Богът пребивава навсякъде във вселената. Във Виу Пура се казва, че всичко, което виждаме, е проявление на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣт потвърждава, че Богът е вездесъщ и под формата на двете си енергии – духовната и материалната – пронизва всичко. Тези две енергии се намират навсякъде и това е доказателство за съществуването на Върховната Божествена Личност.

Съзнанието, което пронизва всичко, не е ограничено от времето. То е без начало и понеже няма начало, няма и край. Тази строфа опровергава теорията, че съзнанието се проявява на определен етап от взаимодействието между материалните елементи. Тук е казано, че съзнанието, което съществува навсякъде, няма начало. Теорията на материалистите или атеистите, която отрича съществуването на душата и на Бога и утвърждава, че съзнанието възниква от взаимодействието на материалните елементи, е несъстоятелна. Материята не е вечна, тя има начало. Както материалното тяло има начало, така има начало и тялото на вселената. И както нашето материално тяло е възникнало благодарение на съществуването на душата, така и гигантското тяло на вселената възниква благодарение на съществуването на Върховната Душа. Джанмдй ася – се казва във Веднта сӯтра. Цялото материално мироздание води началото си от Върховната Личност и на нея то дължи своето сътворение, развитие, съществуване и унищожение. В Бхагавад-гӣт Богът също казва: „Аз съм началото, Аз съм източникът, от който се ражда всичко“.

В тази строфа е описана Върховната Божествена Личност. Богът не е тленна личност, Той няма начало. Той няма причина и сам е причината на всички причини. Пара означава „трансцендентален“, „отвъд съзидателната енергия“. Богът е творецът на съзидателната енергия. Материалният свят е поле за действие на съзидателната енергия, но Богът не е подвластен на нея. Той е практи-пара, отвъд тази енергия. И тъй като е отвъд действието на материалната енергия, Богът не е изложен на влиянието на трите вида страдания, които произтичат от нея. Гуите на материалната природа не се докосват до Бога. За това се говори в дадената строфа: свая-джьоти – Той самият е светлината. В материалния свят знаем от опит, че светлината може да бъде отражение на друга светлина. Например лунната светлина е отражение на слънчевата. А слънчевата светлина е отражение от светлината на брахмаджьоти. А брахмаджьоти, духовното сияние, е отражение на светлината, излъчваща се от тялото на Върховния Бог. Това се потвърждава в Брахма сахит: яся прабх прабхавата. Източник на брахмаджьоти, на сиянието Брахман, е блясъкът от тялото на Бога. Затова тук е казано: свая-джьоти – Той самият е светлината. Светлината на Върховния Бог се разпространява в различни форми – като брахмаджьоти, като слънчева светлина, като лунна светлина. В Бхагавад-гӣт се казва, че в духовния свят няма нужда от светлината на слънцето, луната или електричеството. Упаниадите потвърждават това: сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност е достатъчно, за да осветява духовния свят, затова там няма нужда от слънце, луна, електричество или от някакъв друг вид светлина. Светозарната природа на Бога също опровергава концепцията, че душата, или духовното съзнание, възниква на определен етап в резултат от взаимодействието на материалните елементи. Думата свая-джьоти показва, че духът не е примесен с материя и не зависи от материалните взаимодействия. Дадената строфа потвърждава, че представата за всепроникващата същност на Бога се основава на факта, че светлината му се разпространява навсякъде. Слънцето се намира на едно място, но слънчевата светлина се разпространява във всички посоки в протежение на милиони километри. Това знаем от собствен опит. Същото е и с върховния източник на светлина – въпреки че Той се намира в личната си обител (на Вайкуха или във Вндвана), сиянието, което се излъчва от него, озарява не само духовния свят, но прониква и отвъд него. В материалния свят тази светлина се отразява от Слънцето, а слънчевата светлина се отразява от Луната. По такъв начин въпреки че самият Бог се намира в своята обител, неговата светлина прониква навсякъде в духовните и материалните светове. Това се потвърждава в Брахма сахит (5.37). Голока ева нивасатй акхилтма-бхӯта – Той се намира в Голока, но едновременно с това присъства и в цялото творение. Той е Свръхдушата на всичко съществуващо, Върховната Божествена Личност, и притежава безброй трансцендентални качества. От тази строфа следва също така, че Той определено е личност, но в никакъв случай не е пуруа от материалния свят. Философите мвдӣ не са в състояние да проумеят, че отвъд пределите на материалния свят може да съществува някаква личност, и затова се наричат имперсоналисти. Но тук ясно е казано, че Божествената Личност е отвъд материалното съществуване.