No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

сваччхатвам авикритва
шнтатвам ити четаса
вттибхир лакаа прокта
ятхп практи пар

сваччхатвам – яснота; авикритвам – липса на всякакви дразнители; шнтатвам – спокойствие; ити – така; четаса – на съзнанието; вттибхи – от характеристиките; лакаам – признаци; проктам – наречени; ятх – като; апм – на водата; практи – естествено състояние; пар – чисто.

Всички тези аспекти възникват едновременно, след като се прояви махат-таттва. Както водата в естественото си състояние, преди да влезе в съприкосновение със земята, е чиста, сладка и спокойна, така отличителните черти на чистото съзнание са спокойствие, яснота и устойчивост.

Чистото съзнание, Ка съзнание, съществува в самото начало на сътворението; тогава съзнанието все още е незамърсено. И колкото повече живото същество се замърсява от контакта с материята, толкова по-мътно става съзнанието му. Живото същество, което има чисто съзнание, може да възприеме едва доловимото отражение на Върховната Божествена Личност. Както в чистата, спокойна, неразмътена вода всичко се вижда много ясно, така с чисто съзнание, или Ка съзнание, човек може да види нещата такива, каквито са. Той може да види и отражението на Върховната Божествена Личност, и собствената си същност. Това състояние на съзнанието е много блажено, прозрачно и спокойно. И така, в началото на сътворението съзнанието е чисто.

« Previous Next »