ТЕКСТ 71
ятх прасупта пуруа
прендрия-мано-дхия
прабхаванти вин йена
ноттхпайитум оджас
ятх – както; прасуптам – спейки; пуруам – човек; пра – жизненият въздух; индрия – сетивата за работа и овладяване на знание; мана – умът; дхия – интелигентността; прабхаванти – могат; вин – без; йена – когото (Свръхдушата); на – не; уттхпайитум – да събудят; оджас – със собственото си могъщество.
Когато човек спи, нито едно от материалните достояния – нито жизнената енергия, нито сетивата за придобиване на знание, нито сетивата за действие, нито умът, нито интелигентността, нищо не може да го събуди. Той може да се събуди само когато Свръхдушата му помогне.
В тези строфи подробно е изложена постановката на философията скхя, според която вир-пуруа, или вселенската форма на Върховната Божествена Личност, е изначалният източник на всички сетивни органи и управляващите ги божества. Отношенията между вир-пуруа и управляващите божества или живите същества са толкова сложни, че вир-пуруа не може да бъде разбудена просто като се използват сетивните органи, свързани със съответните божества. Човек не може да събуди вир-пуруа, т.е. не може да се свърже с Върховната Абсолютна Божествена Личност, чрез материални дейности. Той може да се свърже с Абсолюта само чрез предано служене и непривързаност към материалното.