ТЕКСТ 1
шрӣ-бхагавн увча
практи-стхо 'пи пуруо
нджяте прктаир гуаи
авикрд акарттвн
ниргуатвдж джалркават
шрӣ-бхагавн увча – Божествената Личност каза; практи-стха – живеейки в материалното тяло; апи – въпреки; пуруа – живото същество; на – не; аджяте – е повлияно; прктаи – на материалната природа; гуаи – от гуите; авикрт – бивайки неизменно; акарттвт – освобождавайки се от чувството за собственост; ниргуатвт – неповлиян от качествата на материалната природа; джала – във водата; аркават – като слънцето.
Божествената Личност Капила продължи: Когато живото същество, което е неизменно и лишено от чувство за собственост, се освободи от влиянието на гуите на материалната природа, то става безучастно към взаимодействието на гуите, въпреки че продължава да се намира в материалното тяло – по същия начин слънцето винаги е независимо от отражението си във водата.
В предишната глава Бог Капиладева стигна до заключението, че като започне да следва процеса на преданото служене, човек постига непривързаност и трансцендентално знание, които му позволяват да разбере науката за Бога. Тук отново се утвърждава същият принцип. Този, който не е подвластен на гуите на материалната природа, е като слънцето, отразяващо се във водната повърхност. Движението на водата, нейната температура и вълните по повърхността ѝ не оказват никакво влияние върху слънцето, което се отразява в нея. По същия начин, всудеве бхагавати бхакти йога прайоджита (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.7), човекът, посветил се изцяло на дейностите на преданото служене, бхакти йога, става като слънцето, което се отразява във водата. Въпреки че, отстрани погледнато, преданият се намира в материалния свят, той в действителност винаги пребивава в трансценденталното царство. Когато слънцето се отразява във водата, ни се струва, че то е на повърхността ѝ, макар че в действителност е на милиони километри от нея. По същия начин този, който следва процеса на бхакти йога, става ниргуа, неподвластен на влиянието на материалните гуи.
Авикра означава „без промяна“. Бхагавад-гӣт утвърждава, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог и вечната му позиция е да съдейства на Бога, като използва енергията си за него. Това е неговата неизменна природа. Но ако живото същество използва своята енергия и дейности за сетивно наслаждение, тогава положението му се променя и става викра. Дори когато се намира в материално тяло, ако се занимава с предано служене под ръководството на духовен учител, живото същество изпълнява своя вечен дълг и по този начин отново заема естественото си положение. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам, освобождението означава възстановяване на изначалното състояние. Изначалното ни състояние е да служим на Бога (бхакти-йогена, бхакт). Когато човек се отърси от материалните привързаности и се посвети изцяло на преданото служене, неговото положение става неизменно. Акарттвт означава да не се върши нищо за сетивно наслаждение. Когато човек прави нещо по свое собствено усмотрение, той се смята за собственик на делата си и затова ще е принуден да пожъне последиците им, но когато прави всичко за Ка, той престава да се чувства собственик на онова, което върши. Като се върне в неизменното си състояние и престане да приписва на себе си заслугите за своите действия, той веднага постига трансценденталното равнище, на което гуите на материалната природа не могат да го докоснат, както водата не може да окаже влияние върху отразеното в нея слънце.