ТЕКСТ 11
мукта-лига сад-бхсам
асати пратипадяте
сато бандхум асач-чаку
сарвнус’там адваям
мукта-лигам – трансцендентален; сат-бхсам – проявен като отражение; асати – в лъжливото его; пратипадяте – той осъзнава; сата бандхум – основа на веществената причина; асат-чаку – окото (този, който разкрива) на заблуждаващата енергия; сарва-анус’там – влезе във всичко съществуващо; адваям – единен.
Освободената душа осъзнава Абсолютната Божествена Личност, която е трансцендентална и присъства като отражение дори в лъжливото его. Богът е основата на веществената причина и влиза във всичко съществуващо. Той е абсолютен и единен и е окото на заблуждаващата енергия.
Чистият предан може да види присъствието на Върховната Божествена Личност във всички материални обекти. Върховният Бог присъства в тях само като отражение, но чистият предан съзнава, че единствената светлина в мрака на материалната илюзия е Богът, който е нейна опора. Бхагавад-гӣт потвърждава, че Бог Ка е основата на материалното проявление. А в Брахма сахит се казва, че Той е причината на всички причини. Пак в Брахма сахит е казано, че чрез частичната или чрез пълната си експанзия Върховният Бог присъства не само в тази и в останалите вселени, но и във всеки атом на творението, въпреки че в същото време остава единен. Думата адваям, „без втори“, която е използвана в тази строфа, показва, че Върховната Божествена Личност остава единна и неделима, въпреки че присъства във всичко, дори в атомите. За вездесъщото присъствие на Бога се говори в следващата строфа.