ТЕКСТ 19

Въпреки че живото същество иска да се очисти от материалното замърсяване и да се изтръгне от материалния плен, то не получава избавление. В действителност веднага щом попадне под властта на гуите на материалната природа, те започват да управляват действията му и то става пасивно. Бхагавад-гӣт потвърждава това: практе криямни гуаи – живото същество действа в съответствие с качествата, или гуите, на материалната природа. То си мисли, че действа, но, за нещастие, е пасивно. С други думи, живото същество не може да се измъкне от властта на материалната природа, защото вече е обусловено от нея. В Бхагавад-гӣт също е казано, че е изключително трудно някой да се освободи от материалния плен. Човек може да се опитва да си внуши, че в крайна сметка всичко е пустота, че няма Бог или че даже ако в основата на всичко стои духът, той е безличностен. Той може да си измисля каквито си иска теории, но да се измъкне от плена на материалната природа, на практика е изключително трудно. Девахӯти пита как човек може да постигне освобождение, даже и ако създава всевъзможни философски концепции, щом изцяло е под властта на материалната природа. Отговорът отново откриваме в Бхагавад-гӣт (7.14): от плена на м може да се освободи само онзи, който се е предал на лотосовите нозе на Върховния Бог Ка (мм ева йе прападянте).

Девахӯти постепенно се приближава до равнището на пълното отдаване на Бога и затова въпросите, които поставя, са много дълбоки. Как човек може да се освободи от материалния плен? Как може да достигне чистото състояние на духовно съществуване, след като е здраво вързан от гуите на материалната природа? Над този въпрос си заслужава да се замислят онези, които се занимават с псевдомедитация. Има не един и двама псевдойогӣ, които си мислят: „Аз съм Върховната Душа. Аз управлявам дейностите на материалната природа. По моята воля слънцето се движи и луната изгрява“. Те си мислят, че като размишляват или медитират по подобен начин, ще постигнат освобождение, но три минути след подобна нелепа медитация отново са пленници на гуите на материалната природа. Едва завършил помпозната си медитация, този т.нар. „йогӣ“ чувства жажда и му се дощява да изпие нещо и да изпуши една цигара. Той здраво е хванат от материалната природа, но въпреки това мисли, че вече се е освободил от плена на м. Девахӯти задава въпроса си заради тези, които без всякакви основания заявяват, че са всичко, че в крайна сметка всичко е пустота и че няма нито греховни, нито благочестиви дейности. Това са все теории, измислени от атеистите. В действителност докато живото същество не се отдаде на Върховната Божествена Личност, както повелява Бхагавад-гӣт, то не може да постигне освобождение и да се изтръгне от пленничеството в ръцете на м.