ТЕКСТ 20
квачит таттввамаршена
нивтта бхаям улбаам
анивтта-нимиттатвт
пуна пратяватихате
квачит – в отделни случаи; таттва – фундаменталните принципи; авамаршена – размишлявайки над; нивттам – избягвайки; бхаям – страх; улбаам – голям; анивтта – неунищожена; нимиттатвт – тъй като причината; пуна – отново; пратяватихате – се появява.
Дори ако с помощта на умозрителни разсъждения и изучаване на фундаменталните принципи човек избегне ужаса на робството, той ще се появи отново, защото причината му не е отстранена.
Причината за материалното робство е лъжливото его, което подтиква живото същество да се стреми към господство над материалната природа, в резултат от което то се оказва в плен на материята. В Бхагавад-гӣт (7.27) е казано: иччх-двеа-самуттхена. У живото същество възникват два вида желания. Едното желание се нарича иччх, или стремеж към господство над материалната природа и равенство с Върховния Бог. Всеки желае да бъде най-великата личност в материалния свят. Двеа означава „завист“. Когато започне да завижда на Ка, на Върховната Божествена Личност, живото същество мисли: „Защо Ка трябва да бъде най-великият? Аз по нищо не му отстъпвам“. Тези две чувства – желанието да бъдеш Бог и завистта към Бога – са началната причина за материалното робство. Докато философът, имперсоналистът или будистът запазва желанието си да бъде върховен, да стане всичко или да отрича съществуването на Бога, причината за материалното робство си остава и освобождението е невъзможно.
Девахӯти мъдро казва: „Човек може да анализира на теория материалната природа и да твърди, че с помощта на това знание вече се е освободил, но докато причината за материалното робство продължава да съществува, той не може да е свободен“. Бхагавад-гӣт потвърждава, че след много, много животи, посветени на философско търсене на истината, човек възвръща истинското си съзнание и се отдава на Върховния Бог, Ка. Чак тогава той действително постига резултата на философските си търсения. Има огромна разлика между теоретичната свобода и реалното освобождение от материалното робство. В Бхгаватам (10.14.4) е казано, че ако човек изостави благотворния път на преданото служене и се опитва да постигне знание чрез философски разсъждения, той напразно губи ценното си време (клишянти йе кевала-бодха-лабдхайе). Резултатът от подобни „безкористни“ усилия са само усилията и нищо повече. Търсенето на истината чрез философски размишления води единствено до изтощение. Понякога то се сравнява с опита да се изкара ориз от празни оризови шушулки. Човек не може да се освободи от материалното робство само с философски разсъждения, защото по такъв начин той не отстранява причината за робството. Само като унищожи причината, човек може да отстрани и следствието. Върховната Божествена Личност обяснява това в следващите строфи.