ТЕКСТ 27

Всеки, който служи с преданост на Върховната Божествена Личност, се нарича предан, но сред преданите се различават чисти предани и такива, чиято преданост е примесена с егоистични желания. Последните се занимават с предано служене, за да постигнат духовното благо вечно да живеят в трансценденталната обител на Бога, изпълнени с блаженство и знание. Ако преданият, който е в материалния свят, не се е пречистил напълно, той очаква да получи от Бога някакви материални блага, например облекчение от материалните страдания, материални богатства, знание за взаимоотношенията между Върховната Божествена Личност и живото същество или знание за истинската природа на Върховния Бог. Човек, който се е издигнал над подобни желания, се нарича чист предан. Той служи на Бога не за материална изгода и не за да го разбере. Такъв предан просто обича Върховната Божествена Личност и спонтанно ѝ служи, за да я удовлетвори.

Най-висшето проявление на чистото предано служене е служенето на гопӣте във Вндвана. Те не се опитват да разберат Ка; единственото, което искат, е просто да го обичат. Това равнище на любов е чистото състояние на преданото служене. Докато човек не се издигне до такова предано служене, у него неизменно се запазва желанието за по-висша материална позиция. Преданият, който не е достигнал равнището на чистото предано служене, може да пожелае да се наслаждава на материалните удобства на друга планета, където животът е много по-дълъг, например на Брахмалока. Тези желания са материални, но тъй като преданият служи на Бога, след много животи, прекарани сред материални наслади, той със сигурност ще развие Ка съзнание, а негов признак е пълното равнодушие към материалното благополучие от всякакъв вид. Тогава преданият няма да се стреми дори към положението на Брахм.