ТЕКСТ 5

В тази строфа е описан много добре начинът, по който може да се постигне освобождение. Причината за обусловеността на живото същество от материалната природа е представата му за себе си като наслаждаващ се, собственик и приятел на всички живи същества. Тази лъжлива представа е породена от стремежа му към сетивно наслаждение. Когато се мисли за най-добрия приятел на своите сънародници, на обществото или на човечеството и се занимава с патриотични, филантропски или алтруистични дейности, човек всъщност мисли само за удовлетворяването на собствените си сетива. Така нареченият вожд на нацията или хуманист служи не на хората, а единствено на собствените си сетива. Това е реалната истина. Но подведената обусловена душа не може да я разбере, защото е под влиянието на материалната природа. Затова тази строфа призовава човека да се заеме много сериозно с предано служене за Бога. Това означава, че той трябва да спре да се смята за собственик, благодетел, приятел или наслаждаващ се. Човек винаги трябва да помни, че истинският наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност, Ка; това е основният принцип на бхакти йога. Трябва да сме твърдо убедени в тези три принципа: Ка е собственикът на всичко съществуващо, наслаждаващият се и приятелят. Всеки от нас трябва не само сам да осъзнае това, но да се опита да убеди в него и другите, като разпространява съзнанието за Ка.

Когато човек сериозно се занимава с предано служене, той неусетно, по естествен начин се освобождава от склонността да се смята за повелител на материалната природа. Тази непривързаност се нарича ваиргя. Вместо да се стреми към мнимо материално господство, той се отдава на дейности в Ка съзнание и с това овладява съзнанието си. Процесът на йога изисква да се овладеят сетивата. Йога индрия-саяма. Сетивата постоянно са заети с някакви дейности, ето защо трябва да ги ангажираме в предано служене – невъзможно е да накараме сетивата да бездействат. Всички опити изкуствено да спрем дейностите на сетивата са обречени на неуспех. Дори великият йогӣ Вишвмитра, който се опитвал да обуздае сетивата си с помощта на процеса на йога, станал жертва на красотата на Менак. И това не е единственият пример. Ако умът и съзнанието на човека не са изцяло заети с предано служене, в ума всеки миг могат да възникнат желания за сетивно наслаждение.

В тази строфа е споменато още едно много важно обстоятелство. Тук е казано: прасактам асат патхи – умът винаги изпитва влечение към асат, към временното материално съществувание. Ние сме в контакт с тленната материална природа от незапомнени времена и затова сме свикнали с привързаността си към нея. Умът трябва да се съсредоточи върху вечните лотосови нозе на Върховния Бог. Са ваи мана ка-падравиндайо. Човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Ка и тогава всичко ще бъде наред. По този начин дадената строфа подчертава необходимостта да се отнасяме към заниманията си с бхакти йога сериозно и искрено.