ТЕКСТ 2
сва-дхармчараа шакт
видхармч ча нивартанам
даивл лабдхена сантоа
тмавич-чарарчанам
сва-дхарма-чараам – изпълнение на предписаните задължения; шакт – възможно най-добре; видхармт – неприсъщи задължения; ча – и; нивартанам – избягване; даивт – по милостта на Бога; лабдхена – с това, което е постигнал; сантоа – удовлетворен; тма-вит – на себепозналата се душа; чараа – нозете; арчанам – обожавайки.
Човек трябва колкото се може по-добре да изпълнява предписаните си задължения и да не се захваща със задължения, които не са определени за него. Той трябва да се задоволява с това, което получава по милостта на Бога, и да обожава лотосовите нозе на духовния учител.
В тази строфа са споменати няколко важни понятия, всяко от които заслужава подробен анализ, но ние ще се спрем накратко само върху най-важните аспекти на всяко от тях. Строфата завършва със стиха тмавич-чарарчанам. тма-вит означава себепознала се душа или истински духовен учител. Никой не може да бъде истински духовен учител, ако не е осъзнал себе си и своята връзка със Свръхдушата. Тук се казва, че човек трябва да открие истински духовен учител и да му се предаде (арчанам), защото като му задава въпроси и го обожава, може да се научи как да извършва духовни дейности.
Първото нещо, което се препоръчва в тази строфа, е сва-дхармчараам. Докато се намираме в материално тяло, ние имаме задължения, които сме длъжни да изпълняваме. Тези задължения се определят според принадлежността ни към някое от четирите съсловия, от които е изградено обществото: брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра. Задълженията на всяко от посочените съсловия са изброени в шстрите, и в частност в Бхагавад-гӣт. Сва-дхармчараам означава, че човек честно и добросъвестно трябва да изпълнява задълженията, предписани за това обществено съсловие, към което принадлежи. Той не трябва да се захваща с чужди задължения. Ако принадлежи към някоя социална група или общност, той трябва да изпълнява задълженията, предписани за нейните членове. Но ако е успял да осъзнае духовната си природа и по такъв начин да се издигне над ограниченията на съсловната принадлежност, тогава единствената му сва дхарма, или дълг, е да служи на Върховната Божествена Личност. Истинският дълг на този, който е развил у себе си Ка съзнание, е да служи на Бога. Докато човек запазва телесните си представи за живота, той е длъжен да действа, изпълнявайки задълженията, предписани за социалната група, към която принадлежи. Но този, който се е издигнал до духовно равнище, трябва да служи единствено на Върховния Бог – по този начин той изпълнява своята сва дхарма.