ТЕКСТ 37
деха ча та на чарама стхитам уттхита в
сиддхо випашяти ято 'дхягамат сварӯпам
даивд упетам атха даива-вашд апета
всо ятх парикта мадир-мадндха
дехам – материално тяло; ча – и; там – това; на – не; чарама – последно; стхитам – седейки; уттхитам – ставайки; в – или; сиддха – себепозналата се душа; випашяти – разбира; ята – защото; адхягамат – тя е постигнала; сва-рӯпам – истинската си същност; даивт – според съдбата; упетам – идващ; атха – нещо повече; даива-вашт – според съдбата; апетам – отминал; вса – дрехи; ятх – както; париктам – облечен; мадир-мада-андха – този, който е заслепен от пиянството.
Тъй като е постигнала истинската си същност, себепозналата се душа вече не обръща внимание на това, как се движи и действа материалното тяло, подобно на пияния, който не разбира дали е облечен или не.
Това равнище на живот е обяснено от Рӯпа Госвмӣ в трактата му Бхакти-расмта синдху. Човек, чийто ум е напълно съгласуван с желанието на Върховната Божествена Личност и който напълно се е отдал на служенето за Бога, забравя за потребностите на материалното тяло.