ТЕКСТ 21
има локам аму чаива
рамаян сутар ядӯн
реме каада датта-
каа-стрӣ-каа-саухда
имам – тази; локам – земя; амум – и другите светове; ча – също; ева – несъмнено; рамаян – доставящи удоволствие; сутарм – особено; ядӯн – давите; реме – наслаждаваше се; каада – от нощта; датта – дадено; каа – удоволствие; стрӣ – с жени; каа – съпружеска любов; саухда – приятелство.
Богът се наслаждаваше на своите забавления, осъществявани както в този свят, така и в другите светове (на висшите планети), и особено на забавленията си сред обкръжението на давите. А в свободните часове, предложени от нощта, Той се наслаждаваше на съпружеската любов на жените си.
Когато бил в този свят, Богът се наслаждавал заедно с чистите си предани. Въпреки че е Божествената Личност, която е трансцендентална към всички материални привързаности, на Земята Той показал колко много е привързан към чистите си предани и към полубоговете от райските планети, които му служат в качеството си на могъщи управници, назначени от него да ръководят материалните дела. Особено силна привързаност Богът показал към своите роднини, давите, и към шестнайсетте си хиляди съпруги, които имали възможността да бъдат с него в нощните часове на отмора. Всички тези привързаности на Бога са проявления на вътрешната му енергия, на която външната енергия е само сянка. Разговорите между Шива и Гаурӣ от Сканда Пура, Прабхса кхаа, потвърждават съществуването на проявления на вътрешната енергия. Там се споменава, че Богът ходел на срещи с шестнайсет хиляди млади пастирки, въпреки че е Хаса, трансценденталната Свръхдуша, и хранителят на всички живи същества. Шестнайсетте хиляди девойки са проявления на шестнайсетте разновидности на вътрешната му енергия. Това ще бъде обяснено по-подробно в Десета песен. Там Бог Ка е сравняван с луната, а девойките, проявени от вътрешната му енергия – със звездите около нея.