ТЕКСТ 14
татрпй аджта-нирведо
бхрияма сваям бхтаи
джарайоптта-ваирӯпьо
марабхимукхо гхе
татра – там; апи – въпреки че; аджта – невъзникнало; нирведа – отвращение; бхрияма – издържан; сваям – той сам; бхтаи – от онези, които е издържал; джара – от старост; уптта – постигнат; ваирӯпя – обезобразен; мараа – смърт; абхимукха – наближаваща; гхе – вкъщи.
Глупавият баща на семейство запазва привързаността си към семейния живот, въпреки че сега го хранят онези, които някога сам е издържал. Обезобразен от настъпващата старост, той се готви за среща със смъртта.
Привързаността, която човек изпитва към семейството си, е толкова силна, че дори старецът, който е пренебрегван от всичките си домашни, не може да се освободи от нея и остава да живее у дома си като куче. Във ведическите времена човек напускал дома си, когато бил все още достатъчно силен. Преди да изнемощее съвсем, преди да стане болнав и неработоспособен, човек трябва да изостави семейния живот и да посвети остатъка от дните си на служене за Бога. Затова ведическите писания казват, че когато навърши петдесет години, мъжът трябва да напусне семейството си и да отиде да живее сам в гората. След като премине необходимата подготовка, той трябва да приеме саннса и да разнася във всеки дом знанието за духовния живот.