ТЕКСТ 11
нтхамна ир бхӣта
сапта-вадхри ктджали
стувӣта та виклава
вч йенодаре 'рпита
нтхамна – молейки се; и – живото същество; бхӣта – уплашено; сапта-вадхри – покрито от седем обвивки; кта-аджали – с допрени длани; стувӣта – моли се; там – на Бога; виклава – треперещ; вч – с думи; йена – от когото; ударе – в утробата; арпита – е поставено.
Изпълнено с ужас, живото същество, покрито от седем слоя материални елементи, с допрени длани се моли, призовавайки Бога, който го е поставил в тези условия.
Казват, че когато жената изпитва родилни болки, тя се зарича никога повече да не забременява, за да не търпи отново тези непоносими страдания. По същия начин този, който е на операционната маса, вътре в себе си се кълне никога да не прави неща, които биха го довели отново под хирургическия нож, а човекът, изпаднал в опасност, си обещава никога повече да не допуска същата грешка. По същия начин живото същество, поставено сред адски условия на живот, се моли на Бога и обещава, че никога повече няма да върши греховни дейности, за да не попада отново в такава утроба, обричайки се на раждане и смърт. Когато страда и се мъчи в майчината утроба, живото същество изпитва силен страх от следващото си раждане, но щом излезе оттам и се хвърли във водовъртежа на живота, то забравя за всичко и отново започва да върши същите грехове, заради които е попаднало в такива ужасни условия на съществуване.