No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

шйито 'шучи-паряке
джанту сведаджа-дӯите
неа каӯяне 'гнм
саноттхна-чеане

шйита – легнало; ашучи-паряке – в нечиста постеля; джанту – детето; сведа-джа – със създания, родени от собствената му пот; дӯите – гъмжащо; на ӣша – неспособно; каӯяне – да почеше; агнм – частите на тялото си; сана – седене; уттхна – стоене; чеане – или движение.

Легнало в нечиста постеля, която гъмжи от създания, родени от собствената му пот, нещастното дете не може да почеше тялото си, за да облекчи сърбежа, нито може да седне, да се изправи или да се помръдне.

Трябва да отбележим, че детето се ражда с плач и страдание. Но и след раждането страданието продължава и то продължава да плаче. Създанията в мръсната му постеля, напоена с урина и изпражнения, не му дават покой и бедното дете плаче ли, плаче, без да може да направи нищо, за да облекчи болките си.

« Previous Next »