ТЕКСТ 28
итй ева шаишава бхуктв
дукха паугаам ева ча
алабдхбхӣпсито 'гнд
иддха-маню шучрпита
ити евам – по този начин; шаишавам – детство; бхуктв – преминавайки; дукхам – нещастие; паугаам – юношество; ева – дори; ча – и; алабдха – непостигнати; абхӣпсита – чиито желания; агнт – поради невежество; иддха – възпламенен; маню – гневът му; шуч – от скръб; арпита – обзет.
По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.
Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича паугаа. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.