ТЕКСТ 32
ядй асадбхи патхи пуна
шишнодара-ктодямаи
стхито рамате джантус
тамо вишати пӯрвават
яди – ако; асадбхи – с неблагочестивите; патхи – на пътя; пуна – отново; шишна – за гениталиите; удара – за стомаха; кта – направено; удямаи – чиито усилия; стхита – общувайки; рамате – се наслаждава; джанту – живото същество; тама – мрак; вишати – влиза; пӯрва-ват – както по-рано.
Ако живото същество отново поеме по пътя на неблагочестието, вземайки пример от обладаните от сетивни желания хора, които се стремят към любовни наслади или угаждат на езика си, то отново, както и по-рано, ще пропадне до ада.
Вече говорихме за това, как обусловената душа попада в ада Андха-тмисра или Тмисра и след страданията си там получава низше тяло, например тяло на куче или прасе. След определен брой такива раждания то отново получава човешко тяло. Капиладева описа и раждането на човешкото същество. В майчината утроба, докато се оформя тялото му, то изпитва не едно и не две страдания и накрая отново се появява на бял свят. И след всички тези страдания, когато за пореден път е получило възможност да се роди в човешко тяло, ако пропилява своето ценно време в общуване с хора, които се интересуват само от секс и ядене, живото същество пак ще деградира и ще попадне в същия ад Андха-тмисра или Тмисра.
Повечето хора мислят единствено за удовлетворяването на езика и гениталиите си. Това се нарича материален живот. Материално съществуване означава да ядеш, да пиеш и да се веселиш, без да се стремиш да разбереш духовната си същност и процеса на духовното развитие. Материалистите са заети изключително с удовлетворяване на езика, корема и гениталиите си, затова този, който иска да постигне духовен напредък, трябва да отбягва общуването с подобни хора. За живото същество, получило човешка форма на живот, общуването с такива материалисти е равносилно на самоубийство. Затова се казва, че разумният човек трябва да избягва подобно обкръжение и да общува единствено със святи личности. Тогава всичките му съмнения за духовните измерения на живота се разсейват и той уверено напредва по пътя към духовното себепознание. Често ще срещнем хора, които са силно привързани към определено изповедание. Верни на заповедите на своята религия, индусите, мюсюлманите и християните ходят на църква, в храма или в джамията, но в същото време не могат да се откажат от общуването с хора, чиито интереси се ограничават до половия живот и потребностите на езика. В тази строфа ясно се казва, че този, който формално следва заповедите на своята религия, но едновременно с това общува с хора от подобен тип, неизбежно ще пропадне до най-тъмните владения на ада.