ТЕКСТ 35
на татхся бхавен мохо
бандхаш чня-прасагата
йоит-сагд ятх пусо
ятх тат-саги-сагата
на – не; татх – по този начин; ася – у този човек; бхавет – може да възникне; моха – влечение; бандха – зависимост; ча – и; аня-прасагата – от привързаността към някой друг обект; йоит-сагт – от привързаността към жените; ятх – като; пуса – на човек; ятх – като; тат-саги – с хора, които са привързани към жените; сагата – от дружбата.
Влечението и зависимостта, които възникват от привързаността на човека към който и да е обект, не са никога толкова силни и всепоглъщащи, колкото тези, които възникват от привързаността към жените или от дружбата с хора, привързани към жените.
Привързаността към жените така замърсява човека, че той остава прикован към материалния живот не само когато общува със самите жени, но и когато общува с тези, които са твърде привързани към жените. Има много причини, поради които живото същество може да стане обусловено и да попадне в материалния свят, но както ще утвърдят следващите строфи, главната от тях е общуването с жените.
В Кали юга общуването с жените е практически неизбежно. На всяка крачка в живота си човек среща жени. Ако отиде да купи нещо, от всички реклами му се усмихват жени. И тъй като физиологичното влечение към жените е толкова силно, хората от съвременната епоха са безразлични към духовните въпроси. Ведическата цивилизация обаче, в чиито основи стои процесът на духовното себепознание, силно ограничава общуването с жените. От всички четири начина на живот първият (брахмачаря), третият (внапрастха) и четвъртият (саннса) напълно изключват общуването с жени. Само семейните имат право да общуват с жени, и то при определени условия. С други думи, привързаността към общуването с жени е причината за материалния обусловен живот, затова всеки, който иска да се измъкне от материалния плен, трябва да сложи край на това общуване.