ТЕКСТ 36
праджпати св духитара
дв тад-рӯпа-дхарита
рохид-бхӯт со 'нвадхвад
ка-рӯпӣ хата-трапа
прадж-пати – Брахм; свм – своята собствена; духитарам – дъщеря; дв – видял; тат-рӯпа – от нейните форми; дхарита – пленен; рохит-бхӯтм – към нея, приела образа на сърна; са – той; анвадхват – тичаше; ка-рӯпӣ – в образа на елен; хата – лишен от; трапа – срам.
При вида на собствената си дъщеря Брахм, пленен от красотата ѝ, най-безсрамно хукна след нея, приел образа на елен, докато тя самата се въплъти в образа на сърна.
Брахм, пленен от очарованието на собствената си дъщеря, и Шива, омагьосан от красотата на Бога във формата на Мохинӣ, със собствения си пример ни учат, че дори велики полубогове като тях, да не говорим за обикновените обусловени души, стават жертва на женската красота. Затова се препоръчва човек да избягва твърде близко общуване дори със собствената си дъщеря, майка или сестра. Сетивата са толкова силни, че когато е опиянен от страстта, човек забравя, че тази жена е негова дъщеря, майка или сестра. Затова най-добре е той да се научи да контролира сетивата си, като се занимава с бхакти йога и служи на Мадана-мохана. Бог Ка е наричан Мадана-мохана, защото може да покори дори Купидон, самия бог на любовта. Единствено като служи на Мадана-мохана, човек може да се противопостави на диктата на Мадана, Купидон. Иначе той никога няма да успее да подчини сетивата си.