No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 37

тат-са-са-сеу
ко нв акхаита-дхӣ пумн
и нряам те
йоин-майиеха мя

тат – от Брахм; са-са-сеу – сред всички живи същества, които са родени; ка – който; ну – наистина; акхаита – неотклонен; дхӣ – неговият разум; пумн – мъжки; им – мъдрецът; нряам – Нряа; те – освен; йоит-май – в образа на жена; иха – тук; мя – от м.

Сред всички живи същества, родени от Брахм – хора, полубогове и животни – само мъдрецът Нряа е неподвластен на очарованието на м в образа на жена.

Първото живо същество е самият Брахм, който дал начало на мъдреците като Марӣчи, те от своя страна създали Кашяпа Муни и другите, а Кашяпа Муни и Манувците сътворили различните полубогове, хората и т.н. Никой от тях обаче не може да устои на очарованието на м, приела образа на жена. Всички в материалния свят, като се започне от Брахм и се стигне до нищожни създания като мравките, изпитват полово влечение. Това е принципът, който стои в основата на материалния свят. Влечението, което Брахм изпитал към дъщеря си, красноречиво показва, че никой не може да устои на женското очарование. Затова жената е удивително творение на м, призвано да държи обусловените души в оковите на материалния свят.

« Previous Next »