ТЕКСТОВЕ 45 – 46
дравьопалабдхи-стхнася
дравйекйогят яд
тат пачатвам аха-мнд
утпаттир дравя-даршанам
ятхкор дравваява-
даршанйогят яд
тадаива чакуо драур
дратвйогятнайо
дравя – на обектите; упалабдхи – на възприятието; стхнася – мястото; дравя – на обектите; ӣк – на възприятието; айогят – неспособност; яд – когато; тат – това; пачатвам – смърт; ахам-мнт – от погрешна представа за аза; утпатти – раждане; дравя – на физическото тяло; даршанам – наблюдавайки; ятх – както; ако – на очите; дравя – на обектите; аваява – части; даршана – на зрението; айогят – неспособност; яд – когато; тад – тогава; ева – наистина; чакуа – на сетивото зрение; драу – на зрящия; дратва – на зрителната способност; айогят – неспособност; анайо – и на двете.
Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.
Когато човек казва „Аз виждам“, това означава, че вижда с очите или с очилата си; той вижда с помощта на органа, или на инструмента на зрението. Ако органът на зрението се повреди, заболее или престане да функционира, живото същество, зрителят, също престава да вижда. По същия начин душата действа, докато се намира в материалното тяло, а когато тялото стане неспособно да функционира и настъпи краят му, тя също престава да извършва кармичните си дейности. Когато инструментът, с чиято помощ живото същество извършва дейностите си, се повреди и спре да функционира, настъпва състоянието, наречено смърт. А когато живото същество получи нов инструмент за дейности, се казва, че то се ражда. Процесът на раждането и смъртта протича всеки един миг, защото тялото постоянно търпи изменения. Последната промяна, през която то минава, се нарича смърт, а приемането на ново тяло носи името раждане. Това е ключът към разрешаването на проблема за раждането и смъртта. В действителност живото същество не се ражда и не умира, то е вечно. Бхагавад-гӣт утвърждава: на ханяте ханямне шарӣре – живото същество никога не умира, то не умира дори след смъртта или унищожението на материалното тяло.