ТЕКСТ 44
джӣво хй аснуго дехо
бхӯтендрия-мано-мая
тан-ниродхо 'ся мараам
вирбхвас ту самбхава
джӣва – живото същество; хи – наистина; ася – на него; ануга – подходящо; деха – тяло; бхӯта – груби материални елементи; индрия – сетива; мана – ум; мая – изградено от; тат – на тялото; ниродха – унищожение; ася – на живото същество; мараам – смърт; вирбхва – проявление; ту – но; самбхава – раждане.
По този начин в съответствие с последиците от своите плодоносни дейности живото същество получава подходящо за него тяло, надарено с материален ум и сетива. Когато последиците от някоя дейност се изчерпят, този край се нарича смърт, а когато започнат да действат други последици, началото носи името раждане.
От незапомнени времена живото същество преминава от една форма на живот в друга, странствайки из различните планети във вселената. Този процес е описан в Бхагавад-гӣт. Бхрмаян сарва-бхӯтни янтррӯхни мя – под непреодолимото въздействие на м всеки скита из вселената в колесницата на тялото, създадена от материалната енергия. Материалният живот представлява верига от действия и произтичащи от действията последици. Той е дълга филмова лента от действия и последици, в която всеки живот е само един кадър. Когато детето се ражда, това означава, че с полученото от него тяло се слага началото на нов цикъл от действия, а когато се състари и умре, е дошъл краят на поредната брънка от веригата на действията и последиците.
Виждаме, че заради разликата в кармичните дейности един човек се ражда в богато, а друг – в бедно семейство, въпреки че и двамата се появяват на едно и също място, по едно и също време и при еднакви обстоятелства. Този, който е оставил зад гърба си благочестиви дейности, получава възможност да се роди в богато или благочестиво семейство, а този, който е извършвал греховни дейности, се ражда в бедно и низше семейство. Смяната на тялото означава смяна на полето на действие. По същия начин когато детското тяло се превърне в младежко, детските игри се сменят с младежките занимания.
Очевидно е, че тялото, което живото същество получава, се определя от дейностите, които е вършило в миналото. Този процес е започнал от незапомнени времена и продължава вечно. Затова поетите ваиави казват: анди карама-пхале – не може да се проследи началото на веригата от действия и последици, защото тя може да е започнала още в миналия милениум от живота на Брахм и да продължава в сегашния. Пример за това е животът на Нрада Муни – в един от милениумите Нрада бил син на прислужница, а в следващия станал велик мъдрец.