No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

кммбхо-'налнила-виян-мана-индриртха-
бхӯтдибхи паривта пратисаджихӣру
авкта вишати ярхи гуа-тратм
кла паркхям анубхӯя пара сваямбхӯ

км – земя; амбха – вода; анала – огън; анила – въздух; вият – етер; мана – ум; индрия – сетива; артха – обекти на сетивата; бхӯта – его; дибхи – и прочее; паривтам – покрита от; пратисаджихӣру – желаейки да унищожи; авктам – неизменното духовно небе; вишати – той влиза; ярхи – по това време; гуа-трая-тм – съставено от трите гуи; клам – времето; пара-кхям – две паррдхи; анубхӯя – изпитвайки; пара – главният; сваямбхӯ – Брахм.

Когато срокът на съществуване на трите материални гуи, наречен две паррдхи, изтече, Брахм слага край на материалната вселена, обвита от слоеве земя, вода, въздух, огън, етер, ум, его и т.н., и се връща при Бога.

В тази строфа особено внимание заслужава думата авктам. В Бхагавад-гӣт със същото значение е употребена думата сантана. Материалният свят е вкта – той подлежи на промени и накрая търпи унищожение. Но духовният свят, сантана-дхма, продължава да съществува и след унищожението на материалния свят. Духовното небе се нарича авкта, неизменно. Именно в него живее Върховната Божествена Личност. Когато под влиянието на времето дойде краят на управлението на Брахм над материалната вселена, Брахм унищожава вселената и заедно с другите отива в царството на Бога.

« Previous Next »