ТЕКСТ 29
свга тапо-йогамая
мукта-кеша гатмбарам
даива-гупта на бубудхе
всудева-правиа-дхӣ
сва-агам – тялото ѝ; тапа – отречение; йога – йога; маям – занимавайки се с; мукта – разпусната; кешам – косата ѝ; гата – размъкнати; амбарам – дрехите ѝ; даива – от Бога; гуптам – защитена; на – не; бубудхе – тя съзнаваше; всудева – във Върховната Божествена Личност; правиа – погълнати; дхӣ – мислите ѝ.
Тя постоянно бе погълната от мисли за Върховната Божествена Личност и затова не забелязваше, че понякога косата ѝ е разпусната, а дрехите ѝ размъкнати.
В тази строфа особено внимание заслужава думата даива-гуптам, „под покровителството на Върховната Божествена Личност“. Когато човек се отдаде на Върховния Бог и му служи, Богът лично поема грижата за удовлетворяването на неговите потребности; не е нужно преданият да се безпокои за това. Във втора глава от Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че този, който напълно се е отдал на Бога, не се безпокои за изхранването на тялото си. Върховният Бог поддържа съществуването на безброй видове тела и този, който му служи с цялото си същество, няма да бъде лишен от покровителството му. Небрежността на Девахӯти била естествено следствие, защото за тялото ѝ се грижела самата Върховна Личност.