ТЕКСТ 38

Представата, че съществуват различни могъщи полубогове, които населяват висшите планетарни системи и управляват вселенските дела, не е измислица, както твърдят хората с оскъдни познания. Полубоговете са частични експанзии на Върховния Бог Виу, а телата им са изградени от време, външна енергия и част от съзнанието на Върховния. Хората, животните, птиците и т.н. също са неотделими частици от Бога и също имат различни материални тела, но не са божества, които отговарят за управлението на материалните процеси. Обратното, те са подчинени на полубоговете. Тази система на управление не е нещо излишно; тя е точно толкова нужна, колкото е нужно да има министерства, които да управляват дейността на съвременната държава. Живите същества, които са подчинени на полубоговете, не трябва да се отнасят презрително към тях. Полубоговете са велики предани на Бога, на които са поверени определени функции в управлението на вселената. Някой може да негодува срещу Ямарджа заради неблагодарната му задача да наказва грешните души, ала Ямарджа е предан на Бога, удостоен с особени пълномощия. Такива са и всички останали полубогове. Преданият не е подвластен на полубоговете, които действат в качеството на помощници на Бога, ала въпреки това се отнася към тях с уважение заради отговорните длъжности, на които ги е поставил самият Бог. Същевременно преданият не е толкова глупав, че да смята полубоговете за Върховния Бог. Само ограничените хора приемат полубоговете като равни на Виу, докато те всъщност изпълняват функциите на негови слуги.

Оня, който поставя знак за равенство между Бога и полубоговете, се нарича паӣ, атеист. Полубоговете са обект на обожание за хората, които в една или друга степен следват процесите гна, йога и карма, т.е. за имперсоналистите, медитиращите йогӣ и вършителите на плодоносни дейности. А преданите обожават единствено Върховния Бог Виу. Те го обожават не заради материалните блага, към които се стремят материалистите, в това число и търсачите на духовно освобождение, мистиците и вършителите на плодоносни дейности. Преданите обожават Върховния Бог, за да постигнат чиста преданост към него. Но тези, които не се стремят да постигнат любов към Бога – главната цел на човешкото съществуване, – отказват да обожават Бога. Такива хора, отхвърлили любовните отношения с Бога, с действията си сами се обричат на страдания.

Богът се отнася еднакво към всички живи същества, подобно на река Ганг. Нейните води пречистват всеки, но въпреки това дърветата, които растат по бреговете ѝ, са различни. И манговото дърво, и дървото нимба на брега на река Ганг пият от тези води, но въпреки това раждат различни плодове. Плодовете на едното дърво са божествено сладки, а на другото – адски горчиви. Пословичната горчивина на дървото нимба, както и сладостта на мангото се дължат на миналите дейности на тези дървета. Богът казва в Бхагавад-гӣт (16.19):

„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората –  Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Полубоговете като Ямарджа и другите управници на материалния свят са необходими, за да надзирават тези завистливи обусловени души, постоянна заплаха за спокойствието в царството на Бога. Всички полубогове са предани слуги на Бога, заслужили неговото доверие, затова никой няма право да ги осъжда.