ГЛАВА ПЕТА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ каза: Така Видура, най-достойният потомък на династията Куру, който бе постигнал съвършенство в преданото служене за Бога, стигна до извора на божествената река Ганг (Хардвар), където седеше великият и неизмеримо учен мъдрец Маитрея. Видура, който се отличаваше с изключително благородство и бе намерил удовлетворение в трансценденталното, го попита следното.

ТЕКСТ 2: Видура каза: О, велики мъдрецо, в този свят всички вършат плодоносни дейности с надеждата да постигнат щастие, но никой не успява да утоли жаждата си за щастие, нито пък се спасява от страданията. Напротив, този вид дейности само увеличават страданията. Затова те моля, обясни ни как да живеем, за да постигнем истинско щастие.

ТЕКСТ 3: О, господарю мой, великите души, благодетели на хората, от състрадание към падналите души, които не желаят да се покорят на Бога, пътуват по света и разнасят посланието на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 4: Затова те моля, о, велики мъдрецо, научи ме как да отдавам на Бога трансцендентално любовно служене, така че Той, който се намира във всяко сърце, да бъде удовлетворен и да ми открие отвътре знанието за Абсолютната Истина. Това знание е запечатано в древните ведически принципи, а те са достъпни само за оня, който се е пречистил в процеса на преданото служене.

ТЕКСТ 5: О, велики мъдрецо, моля те, разкажи как Върховната Божествена Личност – независимият и лишен от желания Бог на трите свята, който е повелител на всички енергии – приема инкарнации и сътворява космическото проявление заедно със съвършените закони, които го управляват и осигуряват съществуването му.

ТЕКСТ 6: Той влиза в собственото си сърце, разпростряло се под формата на небе, и ляга в него. Така Той помества цялото творение в това пространство и се разпростира в безбройните живи същества, въплътили се в различните видове живот. Той не е принуден да полага усилия, за да просъществува, защото е господар на всички мистични сили и собственик на всичко. По това се отличава Той от живите същества.

ТЕКСТ 7: Разкажи и за благотворните особености на Бога в различните му инкарнации, които идват за благото на два пъти родените, на кравите и на полубоговете. Въпреки че постоянно слушаме за неговите трансцендентални дейности, умът ни никога не се насища.

ТЕКСТ 8: Върховният Цар на всички царе е създал различни планети и места за живеене, които живите същества обитават в зависимост от гуите на природата и от дейностите си, създал е още и техните различни царе и владетели.

ТЕКСТ 9: О, най-велики сред брхмаите, моля те, разкажи как Нряа, създателят на вселената и съвършеният сам по себе си Бог, е създал различните качества, дейности, форми, особености и имена на различните живи същества.

ТЕКСТ 10: О, господарю мой, от устата на Всадева много пъти съм слушал за висшите и низшите слоеве в човешкото общество и съм се преситил от подобни дребни теми и удоволствието, което те доставят. Те не можаха да ме направят щастлив, защото в тях липсва нектарът на повествованията за Ка.

ТЕКСТ 11: Нима може човек да е удовлетворен, ако не слуша достатъчно разказите за Бога, чиито лотосови нозе са средоточието на всички места за поклонение и когото обожават великите мъдреци и предани? Просто като проникнат в ушите ни, тези повествования разсичат оковите на семейните ни привързаности.

ТЕКСТ 12: Твоят приятел, великият мъдрец Ка-дваипяна Вяса, вече описа трансценденталните качества на Бога във великото си произведение „Махбхрата“. Истинската му цел всъщност бе да насочи вниманието на обикновените хора към ка-катх („Бхагавад-гӣт“), като използва силното им влечение да слушат светски повествования.

ТЕКСТ 13: Ако човек е изпълнен с желание постоянно да слуша такива повествования, ка-катх постепенно го прави безразличен към всичко останало. Като постоянно помни лотосовите нозе на Бог Ка, преданият, който е постигнал трансценденталното блаженство, веднага преодолява всичките си страдания.

ТЕКСТ 14: О, мъдрецо, хората, които заради греховните си дейности са загубили желание да слушат за Трансценденталното и не разбират целта на „Махбхрата“ („Бхагавад-гӣт“), предизвикват съжаление дори у тези, които сами са достойни за съжаление. Аз също ги съжалявам, защото виждам как вечното време стопява живота им, докато те се отдават на философски съждения, правят догадки за висшата цел на съществуването и вършат всякакви видове обреди.

ТЕКСТ 15: О, Маитрея, приятелю на страдащите, величието на Бога е достатъчно да дари с благоденствие хората по целия свят. Затова като пчелите, които събират нектар от цветята, милостиво ни предай същината на всички повествования – повествованията, свързани с Бога.

ТЕКСТ 16: Моля те, възпей всички свръхчовешки, трансцендентални дейности на върховния повелител, Божествената Личност, чиито инкарнации са надарени с цялото могъщество, необходимо за пълното проявление и поддържане на космическото творение.

ТЕКСТ 17: Шукадева Госвмӣ каза: Великият мъдрец Маитрея Муни изрази голямата си почит към Видура и отвръщайки на молбата му, започна да говори в името на най-великото благо за хората.

ТЕКСТ 18: Шрӣ Маитрея каза: Хвала на теб, о, Видура! Тъй като умът ти постоянно е потопен в мисли за Трансценденталното, Ти ме попита за най-великото благо и така прояви милостта си към мене и към целия свят.

ТЕКСТ 19: О, Видура, ти си роден от семето на Всадева, затова никак не е удивително, че си приел Бога, без да отклоняваш мислите си от него.

ТЕКСТ 20: Знам, че сега си се родил като Видура заради проклятието на Мавя Муни. Преди това ти си бил цар Ямарджа, великият повелител в царството на покойните. Всадева, синът на Сатяватӣ, те е заченал с държанката на своя брат.

ТЕКСТ 21: Ти, достойни, си един от вечните спътници на Върховната Божествена Личност, заради които Богът ми остави наставленията си, преди да се завърне в своята обител.

ТЕКСТ 22: Затова ще ти разкажа за забавленията, с които Божествената Личност разпространява трансценденталната си енергия, за да твори, поддържа и унищожава космичния свят, и то в тази последователност, в която те настъпват едно след друго.

ТЕКСТ 23: Върховният Бог, господарят на всички живи създания, е съществувал още преди сътворението, когато, освен него, не е имало никой друг. Само по неговата воля материалният свят се създава и след това отново потъва в него. Качествата на тази Върховна Душа са намерили израз в различните ѝ имена.

ТЕКСТ 24: Богът, единовластният собственик на всичко съществуващо, бе тогава единственият наблюдател. По това време материалният космос го нямаше и Богът изпита чувство за незавършеност, породено от отсъствието на неговите пълни и отделени части. Вътрешната енергия бе в проявено състояние, ала материалната енергия спеше.

ТЕКСТ 25: Богът е наблюдателят, а външната енергия, която е обект на неговото съзерцание, действа едновременно и като причина, и като следствие на космическото проявление. О, честити Видура, тази външна енергия се нарича м, илюзия, и единствено благодарение на нея възниква целият материален космос.

ТЕКСТ 26: В аспекта си на трансценденталната инкарнация пуруа, която е пълна експанзия на Бога, Върховното Живо Същество опложда материалната природа, изградена от трите гуи. Така под влиянието на вечното време се появяват живите същества.

ТЕКСТ 27: След това под влияние на взаимодействието с вечното време се прояви махат-таттва, висшата съвкупност от материални елементи, и кристалночистото добро, Върховният Бог, пося в тази махат-таттва семената на вселенското проявление, които се намираха в собственото му тяло.

ТЕКСТ 28: След това махат-таттва, като източник на бъдещите същества, започна да се обособява в множество различни форми. Махат-таттва се намира предимно под влиянието на гуата на невежеството и поражда лъжливото его. Тя е пълна експанзия на Божествената Личност и познава до съвършенство принципите на творението и времето за неговото узряване.

ТЕКСТ 29: Махат-таттва, великата причинна истина, се трансформира в лъжливо его, което се проявява в три аспекта: причина, следствие и вършител. Всички тези процеси се осъществяват на мисловно равнище и в основата им стоят материалните елементи, грубите сетива и умозрителните построения. Лъжливото его има различна изява в зависимост от трите гуи – добро, страст и невежество.

ТЕКСТ 30: Като взаимодейства с гуата на доброто, лъжливото его се трансформира в ум. Всички полубогове, които управляват феноменалния свят, се създават на основата на същия принцип – чрез взаимодействие на лъжливото его с гуата на доброто.

ТЕКСТ 31: Сетивата определено са продукти на гуата на страстта в съчетание с лъжливото его, затова емпиричното философско знание и плодоносните дейности са продукти предимно на гуата на страстта.

ТЕКСТ 32: Небето произлиза от звука, а звукът е трансформация на егоистичната страст. С други думи, небето е символично изображение на Върховната Душа.

ТЕКСТ 33: След това Божествената Личност погледна небето, примесено с вечно време и външна енергия, и така се появи осезанието, от което на свой ред възникна въздухът, изпълнил небето.

ТЕКСТ 34: След това необикновено могъщият въздух, като влезе във взаимодействие с небето, създаде формата, възприемана със сетивата, а възприятието на тази форма се трансформира в електричество – светлината, която озарява света.

ТЕКСТ 35: Когато въздухът се зареди с електричество и Върховният хвърли поглед към него, от електричеството, съединило се с вечното време и външната енергия, възникнаха водата и вкусът.

ТЕКСТ 36: След това Върховната Божествена Личност погледна водата, която възникна от електричеството. Така, в съединение с вечното време и външната енергия, водата се превърна в земя, чието основно качество е мирисът.

ТЕКСТ 37: О, благородни, всички низши и висши качества, присъщи на физичните елементи – като се започне от небето и се стигне до земята, – съществуват единствено благодарение на последния щрих, нанесен от погледа на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 38: Божествата, които управляват всички споменати по-горе физични елементи, са упълномощени експанзии на Бог Виу. Телата им са изградени от вечно време и външна енергия, а самите те са неотделими частици от Бога. На тях им бяха поверени различни страни от управлението на вселената, но тъй като се оказаха неспособни да изпълнят задълженията си, те се обърнаха към Бога със следните прекрасни молитви.

ТЕКСТ 39: Полубоговете казаха: О, Господи, лотосовите Ти нозе са като заслон, който дава на преданите души закрила от всички нещастия на материалното съществуване. Мъдреците, приели убежище в тях, се избавят от всички материални страдания. Затова ние отдаваме смирените си почитания в твоите лотосови нозе.

ТЕКСТ 40: О, татко, о, Господи, о, Божествена Личност, живите същества в материалния свят никога не могат да бъдат щастливи, защото вечно ги смазват трите вида страдания. Затова те приемат подслон в сянката на лотосовите Ти нозе, които са пълни със знание. Ние също се приютяваме заедно с тях.

ТЕКСТ 41: Лотосовите Ти нозе са средоточие на всички места за поклонение. Великите мъдреци с ясна мисъл, които се носят на крилете на Ведите, вечно търсят гнездото на твоето лотосово лице. Някои от тях непрестанно се отдават в лотосовите Ти нозе, като приемат подслон при най-великата от реките (Ганг), която може да освободи човек от последиците на всичките му грехове.

ТЕКСТ 42: Човек, който с желание и преданост слуша за твоите лотосови нозе и медитира върху тях вътре в сърцето си, веднага постига знание и освободен от всички привързаности, става напълно умиротворен. Затова трябва да потърсим подслон в светилището на твоите лотосови нозе.

ТЕКСТ 43: О, Господи, Ти приемаш инкарнации, за да сътворяваш, поддържаш и разрушаваш материалния космос, затова ние всички се приютяваме в лотосовите Ти нозе, които винаги даряват твоите предани с памет и мъжество.

ТЕКСТ 44: О, Господи, хората, които са се омотали в мрежите на пагубната привързаност към временното си тяло и към роднините си и са поробени от мислите „мое“ и „аз“, не могат да видят твоите лотосови нозе, въпреки че те се намират в собственото им тяло. Но ние се молим на теб да ни дадеш убежище в лотосовите си нозе.

ТЕКСТ 45: О, велики Върховни Господи, хулителите, чието вътрешно зрение е прекалено погълнато от външните, материалните дейности, не могат да видят лотосовите Ти нозе, но твоите чисти предани, чиято единствена цел е да се наслаждават на трансценденталното блаженство на дейностите Ти, винаги ги съзерцават.

ТЕКСТ 46: О, Господи, хората, които се отнасят сериозно към служенето за теб, се извисяват до равнището на просветлението в преданото служене, постигат цялостния смисъл на отречението и знанието и отиват на Вайкухалока в духовното небе просто като пият нектара на повествованията за теб.

ТЕКСТ 47: Другите, които с помощта на трансценденталното себепознание са постигнали умиротворение и с голямата си сила и знание са преодолели гуите на природата, също проникват в теб, но с цената на мъчителни усилия, докато преданият просто върши своето предано служене и не знае подобни мъки.

ТЕКСТ 48: О, Изначална Личност, затова ние принадлежим единствено и само на теб. Ние всички сме твои създания, но тъй като сме родени под влиянието на трите гуи на природата, в нашите действия няма никаква съгласуваност. Затова след сътворението ние не можахме да се обединим и да насочим усилията си към това да Ти доставим трансцендентално удоволствие.

ТЕКСТ 49: О, неродени, моля те, разкрий ни начините и средствата, чрез които можем да Ти предлагаме зърното и останалите продукти, за да можем и ние, и другите живи същества да живеем без грижи и лесно да получаваме всичко, което е необходимо за тебе и за самите нас.

ТЕКСТ 50: Ти си изначалната личност, прародителят на всички полубогове и живи същества в цялото им многообразие, Ти си най-древната личност и си неизменен. О, Господи, твоето появяване няма източник, както няма и никой по-високопоставен от теб. Ти си оплодил външната енергия със семето, което съдържа в себе си съвкупността от всички живи същества, но Ти самият си нероден.

ТЕКСТ 51: О, Върховен Аз, молим те, милостиво дай нам, първите от сътворените същества, произлезли от съвкупната космическа енергия махат-таттва, напътствия за това, как да действаме. Милостиво ни дай твоето съвършено знание и ни дари с могъщество, за да можем да Ти служим в различните сфери на бъдещото сътворение.