ТЕКСТ 45

Както се казва в Бхагавад-гӣт (18.61), Богът се намира във всяко сърце. Затова е естествено човек да може да вижда Бога поне вътре в себе си. Но ония, чието вътрешно зрение е покрито от външните дейности, не са в състояние да видят Бога. Признак за присъствието на чистата душа е съзнанието, така че дори простият човек лесно може да регистрира присъствието на душата, тъй като съзнанието пронизва цялото му тяло. Методът на йога, който е описан в Бхагавад-гӣт, има за цел да концентрира умствените дейности на човека навътре, така че той да види вътре в себе си лотосовите нозе на Бога. Но има и много псевдойогӣ, които не се интересуват от Бога. Те се интересуват единствено от съзнанието и го смятат за най-висшата цел на себепознанието. В Бхагавад-гӣт природата на съзнанието е разкрита в рамките на минути, но на псевдойогӣте им трябват години, за да я постигнат, тъй като те вършат оскърбления срещу лотосовите нозе на Бога. Най-тежкото оскърбление е да се отрича, че Богът съществува отделно и независимо от индивидуалните души, т.е. да се смята, че Богът и индивидуалната душа са тъждествени. Имперсоналистите тълкуват превратно теорията за отражението и затова погрешно приемат индивидуалното съзнание за върховно.

Всеки искрен човек лесно може да разбере теорията за отражението на Върховния. Когато небето се отразява във водата, в нея се виждат едновременно и то, и звездите. Но никой не смята небето и звездите за едно и също нещо. Звездите са частици от небето и не могат да бъдат равни на цялото. Небето е цялото, звездите са само частици. Тези две неща не могат да бъдат тъждествени. Трансценденталистите, които отричат, че върховното съзнание съществува отделно от индивидуалното съзнание, са не по-малки оскърбители от материалистите, които отричат самото съществуване на Бога.

Подобни оскърбители не могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си, не могат да видят дори преданите на Бога. Преданите са толкова милостиви, че бродят навсякъде, за да носят на хората светлината на съзнанието за Бога. Но оскърбителите пропускат възможността да се срещнат с тях, докато обикновените непорочни хора веднага се променят под влияние на присъствието им. По този повод можем да споменем една интересна история за един ловец и Девари Нрада. Ловецът живеел в гората и бил голям грешник, но никога не бил вършил умишлени оскърбления. Присъствието на Нрада му повлияло толкова силно, че той веднага решил да напусне своя дом и да поеме пътя на предаността. Докато оскърбителите Налакӯвара и Маигрӣва, макар и да живеели сред полубоговете, трябвало да понесат своето наказание и през следващия си живот да станат дървета. По-късно, по милостта на предания, двамата били освободени от Бога. Оскърбителите трябва да чакат, докато не получат милостта на преданите. Чак тогава те могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си. Бедата е в това, че заради оскърбленията си и крайния си материализъм те не могат да видят дори преданите на Бога. Погълнати от външните дейности, те разрушават вътрешното си зрение. Преданите обаче не обръщат внимание на оскърбленията, които глупаците им нанасят, докато се занимават с многобройните си груби и фини телесни дейности. Те без колебание продължават да раздават благословията на предаността дори на хулителите си. Такава е природата на преданите.