ТЕКСТ 46
пнена те дева катх-судх
правддха-бхакт вишадша йе
ваиргя-сра пратилабхя бодха
ятхджаснвӣюр акуха-дхиям
пнена – като пият; те – на теб; дева – о, Господи; катх – повествования; судх – на нектара; правддха – много просветлени; бхакт – от предано служене; вишада-ша – с много сериозно отношение; йе – тези, които; ваиргя-срам – истинския смисъл на отречението; пратилабхя – като постигат; бодхам – интелигентност; ятх – доколкото; аджас – бързо; анвӣю – постигат; акуха-дхиям – Вайкухалока в духовното небе.
О, Господи, хората, които се отнасят сериозно към служенето за теб, се извисяват до равнището на просветлението в преданото служене, постигат цялостния смисъл на отречението и знанието и отиват на Вайкухалока в духовното небе просто като пият нектара на повествованията за теб.
Разликата между имперсоналистите, заети с умозрителни разсъждения, и преданите на Бога се състои в това, че за първите процесът на опознаване на Абсолютната Истина е мъчителен във всеки етап, докато преданите още от самото начало влизат в царството на удоволствията. Преданите само трябва да слушат за дейностите в преданото служене, които са прости като всички неща от всекидневния живот, и да действат по съвсем прост начин, докато спекулиращият мислител трябва да си пробива път през дебри от думи, които отчасти са истина и отчасти – измислица, необходима за поддържането на лъжливата концепция на имперсонализма. Въпреки неимоверните си усилия да постигнат съвършено знание, имперсоналистите потъват в безличностната еднаквост на брахмаджьоти, където попадат и враговете на Бога, които постигат същото това състояние само задето са били убити от неговата ръка. А преданите постигат най-висшето равнище в знанието и отречението и се издигат до Вайкухалоките, планетите в духовното небе. Имперсоналистът стига само до небето, без да може да изпита същинското трансцендентално блаженство, докато преданият стига до планетите, където кипи истинският духовен живот. Сериозният предан захвърля всички постижения и придобивки така, сякаш са ненужен боклук, и приема само преданото служене – кулминацията на трансценденталното съществуване.