ТЕКСТ 47
татхпаре чтма-самдхи-йога-
балена джитв практи балихм
твм ева дхӣр пуруа вишанти
те шрама сн на ту сева те
татх – доколкото; апаре – другите; ча – също така; тма-самдхи – трансцендентално себепознание; йога – средство; балена – по силата на; джитв – победили; практим – придобита природа или гуите на природата; балихм – много могъщи; твм – теб; ева – единствено; дхӣр – умиротворена; пуруам – личност; вишанти – прониква в; тем – за тях; шрама – много труд; ст – трябва да се положи; на – никога; ту – но; сева – като служат; те – на теб.
Другите, които с помощта на трансценденталното себепознание са постигнали умиротворение и с голямата си сила и знание са преодолели гуите на природата, също проникват в теб, но с цената на мъчителни усилия, докато преданият просто върши своето предано служене и не знае подобни мъки.
Бхактите, преданите на Бога, получават достойно възнаграждение за това, че дейностите им са безкористни и продиктувани от любов. Затова те винаги са в по-изгодна позиция от хората, които са привързани към общуването с гнӣ (имперсоналисти) и йогӣ (мистици). Във връзка с това особено важна е думата апаре („други“). Тези „други“ са гнӣте и йогӣте, чийто единствен копнеж е да се слеят с битието на безличностното брахмаджьоти. Въпреки че тяхната цел не е толкова значителна, колкото целта на преданите, усилията, които те полагат, са далеч по-големи от усилията на бхактите. Някой може да възрази, че в процеса на преданото служене преданите също извършват работа, и то не малка. Но трудът в преданото служене се компенсира от постоянно нарастващото трансцендентално блаженство. Когато непрекъснато са заети да служат на Бога, преданите изпитват по-голямо удоволствие, отколкото ако нямат такива ангажименти. В семейството мъжът и жената поемат много задължения и отговорности, но ако се разделят, те се чувстват още по-нещастни и съвместните дейности остро им липсват.
Единението, което търсят имперсоналистите, и единението, към което се стремят преданите, са съвършено различни неща. Имперсоналистите се опитват да унищожат докрай своята индивидуалност, като постигнат сюджя-мукти, с други думи, като се разтворят в единното цяло, докато преданите запазват индивидуалността си, за да обменят чувства с върховния индивидуален Бог в общуването си с него. Тази обмяна на чувства се осъществява на трансценденталните планети Вайкухи, така че в хода на преданото служене преданите спонтанно постигат освобождението, което търсят имперсоналистите. Преданите постигат мукти, без да полагат за това отделни усилия, и в същото време изпитват трансценденталното удоволствие на запазената индивидуалност. Както бе обяснено в предишната строфа, те отиват на Вайкуха, или акуха-дхия – мястото, където няма страдания. Човек не трябва да се заблуждава, че целта, която постигат преданите, и целта, която постигат имперсоналистите, е една и съща. Крайните точки, до които те стигат, са напълно различни, както трансценденталното удоволствие на преданите коренно се различава от чин-мтра, лишените от съдържание духовни емоции.