No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 48

тат те вая лока-сискадя
тванусс трибхир тмабхи сма
сарве виюкт сва-вихра-тантра
на шакнумас тат пратихартаве те

тат – следователно; те – твой; ваям – всички ние; лока – свят; сиска – за сътворението; дя – о, Изначална Личност; тва – от теб; анус – сътворени един след друг; трибхи – от трите гуи на природата; тмабхи – от своите; сма – в миналото; сарве – всички; виюкт – отделени; сва-вихра-тантрам – съвкупността от дейности, извършвани за собствено удоволствие; на – не; шакнума – можахме да го направим; тат – това; пратихартаве – да доставим; те – на теб.

О, Изначална Личност, затова ние принадлежим единствено и само на теб. Ние всички сме твои създания, но тъй като сме родени под влиянието на трите гуи на природата, в нашите действия няма никаква съгласуваност. Затова след сътворението ние не можахме да се обединим и да насочим усилията си към това да Ти доставим трансцендентално удоволствие.

Космическото творение функционира под влиянието на трите гуи на външната енергия на Бога. Различните създания също са подчинени на това влияние и по тази причина не могат да действат съгласувано, за да удовлетворят Бога. Заради тази несъгласуваност на действията на живите същества не може да има никаква хармония в материалния свят. Следователно най-доброто, което човек може да направи, е да действа в името на Бога. Тогава ще се възцари така дълго търсената хармония.

« Previous Next »