ТЕКСТ 30

Както се утвърждава в Бхагавад-гӣт (4.13), четирите подразделения на човешкото общество са се появили заедно с частите на тялото на вселенската форма: устата, ръцете, кръста и краката. Брхмаите са устата, катриите – ръцете, вайшите – кръстът, а шӯдрите – краката. Всеки заема определено място в тялото на гигантската вива-рӯпа на Върховния. Като има предвид това, човек не трябва да се отнася пренебрежително към никоя каста, защото те всички са свързани с някоя част от тялото на Бога. Когато става дума за собственото ни тяло, ние се отнасяме по еднакъв начин към всичките му части и не отдаваме предпочитания на една или друга от тях – на ръцете или краката. Всяка част на тялото има своето значение и е важна. И все пак устата е най-важната от всички части на тялото. Ако човек се лиши от крайниците си, може да продължи да живее, но ако остане без уста, е обречен на гибел. Затова тази най-важна част от тялото на Бога е мястото, в което пребивават брхмаите, изучаващи ведическата мъдрост. Човек, който изпитва по-голямо влечение към светските занимания, отколкото към ведическата мъдрост, не може да бъде брхмаа дори ако се е родил в брамински род или има баща брхмаа. Човек не може да се зове брхмаа само по силата на факта, че баща му е брхмаа. Основното изискване към един брхмаа е да има склонност да изучава ведическата мъдрост. Ведите се намират в устата на Бога и затова всеки, който има склонност към тях, също е свързан с устата на Бога и е брхмаа. Склонността към ведическата мъдрост не е привилегия само на определена каста или съсловие. Всеки човек, независимо в какво семейство и в каква част на света се е родил, може да притежава такава склонност, а това е напълно достатъчно, за да бъде считан той за истински брхмаа.

Истинският брхмаа по право изпълнява ролята на наставник и духовен учител. Ако човек не притежава ведическо знание, той не може да стане духовен учител. Съвършеното знание на Ведите се свежда до познаването на Бога, Божествената Личност; това знание е веднта, върхът и целта на цялото ведическо знание. Човек, който е постигнал безличностния Брахман, но не знае нищо за Върховната Божествена Личност, може да стане брхмаа, но не и духовен учител. В Падма Пура се казва:

Имперсоналистът може да бъде добър брхмаа, но не и духовен учител, докато не стане ваиава, предан на Божествената Личност. Бог Чайтаня, велик познавач на ведическата мъдрост, живял в съвременната епоха, е казал:

Няма значение дали човек е брхмаа, шӯдра или саннсӣ – ако познава до съвършенство науката за Ка, той е достоен да стане духовен учител (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 8.128). Основното качество, което трябва да притежава духовният учител, е не да бъде съвършен брхмаа, а да познава науката за Ка.

Брхмаа е този, който познава ведическата мъдрост. Но само оня брхмаа, който е чист ваиава и знае всички тънкости на науката за Ка, може да стане духовен учител.