ТЕКСТ 38
пуруася ча састхна
сварӯпа в парася ча
гна ча наигама ят тад
гуру-шия-прайоджанам
пуруася – на живото същество; ча – също; састхнам – съществуване; сварӯпам – същност; в – или; парася – на Върховния; ча – също; гнам – знание; ча – също; наигамам – по отношение на Упаниадите; ят – този; тат – същият; гуру – духовен учител; шия – ученик; прайоджанам – необходимост.
Какво е истинското положение на живите същества и на Върховната Божествена Личност? Каква е тяхната същност? Каква е особената стойност на изложеното във Ведите знание и какви са потребностите на духовния учител и на учениците му?
По природа живите същества са слуги на Бога, който може да приема всякакъв вид служене от всекиго. Ясно е казано (Бхагавад-гӣт, 5.29), че Богът е върховният наслаждаващ се на плодовете от всички жертвоприношения и отречения, собственикът на всичко съществуващо и приятелят на всички живи същества. Това е неговото истинско положение. Затова когато живото същество признава, че всичко принадлежи на Бога, и действа по начин, който съответства на това разбиране, то възвръща истинското си положение. За да може живото същество да се издигне до това равнище на знание, то се нуждае от духовно общуване. Истинският духовен учител желае учениците му да се научат как да отдават на Бога трансцендентално служене, а учениците от своя страна разбират, че трябва да научат за вечните отношения на Бога и живото същество от себепознала се душа. За да може да разпространява трансцендентално знание, човек трябва да се просветли с мъдростта на Ведите и да прекрати светските си дейности. До това се свежда смисълът въпросите, зададени в тази строфа.