No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

удплута вивам ида тадсӣд
ян нидрамӣлита-д нямӣлаят
ахӣндра-талпе 'дхишана ека
кта-каа свтма-ратау нирӣха

уда – вода; плутам – потънал в; вивам – трите свята; идам – това; тад – по това време; сӣт – остана така; ят – в която; нидра – в дрямка; амӣлита – затворени; дк – очи; нямӣлаят – не напълно затворени; ахи-индра – голямата змия Ананта; талпе – върху ложето на; адхишана – лежащ върху; ека – сам; кта-каа – потънал; сва-тма-ратау – наслаждаващ се на вътрешната си енергия; нирӣха – без никаква част от външната енергия.

Когато трите свята бяха покрити от вода, не съществуваше нищо друго, освен Гарбходака-шйӣ Виу, който лежеше върху ложето си – огромната змия Ананта. Той сякаш спеше, потънал в собствената си вътрешна енергия, освободен от действията на външната си енергия. И все пак очите му не бяха напълно затворени.

По времето, когато космическото проявление е разрушено, Богът се наслаждава на вечно и трансцендентално блаженство чрез вътрешната си енергия, а външната му енергия остава в бездействие.

« Previous Next »