ТЕКСТ 11
со 'нта шарӣре 'рпита-бхӯта-сӯкма
клтмик шактим удӣраа
увса тасмин салиле паде све
ятхнало друи руддха-вӣря
са – Върховният Бог; анта – вътре; шарӣре – в трансценденталното тяло; арпита – съхранени; бхӯта – материални елементи; сӯкма – фини; кла-тмикм – под формата на времето; шактим – енергия; удӣраа – оживяваща; увса – се намираше; тасмин – там; салиле – във водата; паде – в мястото; све – негово; ятх – както; анала – огън; друи – в дървата за горене; руддха-вӣря – скрита сила.
Подобно на енергията на огъня, скрита в дървата за горене, Богът лежеше във водите на унищожението, а у него бяха потънали всички живи същества във фините си тела. Той лежеше в самопроявяващата се енергия, наречена кла.
След като трите свята – висшите, низшите и средните планетарни системи – потънали във водите на унищожението, живите същества, които обитавали тези светове, останали във фините си тела благодарение на енергията, наречена кла. По време на унищожението грубите тела на живите същества преминали в непроявено състояние, но фините тела продължили да съществуват, както и водите на материалното творение. Така материалната енергия не била разрушена докрай, както става при пълното унищожение на материалния свят.