ТЕКСТ 18
ка еа йо 'св ахам абджа-пха
етат куто вбджам ананяд апсу
асти хй адхастд иха кичанаитад
адхихита ятра сат ну бхвям
ка – кой; еа – това; я асау ахам – че аз съм; абджа-пхе – отгоре на лотоса; етат – това; кута – откъде; в – или; абджам – лотосов цвят; ананят – иначе; апсу – във водата; асти – има; хи – със сигурност; адхастт – отдолу; иха – в това; кичана – нещо; етат – това; адхихитам – разположено; ятра – където; сат – от само себе си; ну – или не; бхвям – трябва да бъде.
В неведението си Брахм размишляваше: Кой съм аз, който съм седнал тук, върху този лотос? Откъде израства самият той? Долу трябва да има нещо… Това, от което израства лотосът, трябва сигурно да е във водата.
Въпросите, върху които Брахм размишлявал в началото на сътворението на материалния космос, и до днес са предмет, над който размишляват учени и философи. Най-интелигентните хора са тези, които се опитват да открият причината за своето собствено съществуване и за съществуването на цялото космическо творение, а по този начин и първоначалната причина на всичко съществуващо. Ако търсят отговор на въпроса си по правилен начин, с постоянство и отречение, техните усилия на всяка цена ще се увенчаят с успех.